Спорът подет от Конан бе прекъснат от изплющяването на бича. Събуден от шепота Гортангпо се бе промъкнал по моста в тъмнината. От няколкото прошепнати думи, които бе подслушал, той бе подразбрал, че се готви заговор. И бичът ми изсвистя и изплющя върху раменете на Конан.
За Конан това бе предостатъчно. Той мигновено скочи на крака, сграбчи края на бича и го изтръгна от ръцете на Гортангпо. Надзирателят се извика за моряците.
Конан продължаваше да не знае как да свали халката от движката на своето весло. Изпаднал в отчаяние, изведнъж го осени една идея. Конструкцията на леглото, в което бе поставено веслото, ограничаваше вертикалното движение на дръжката на височина около метър и половина от нивото на палубата, на която той стоеше в момента. Той повдигна вътрешния край на веслото колкото можеше, след което скочи на скамейката, подложи гръб под края и с могъщо усилие на дългите си здрави крака се изправи. Веслото се счупи в леглото с оглушителен звук. Бързо Конан извади своята халка през счупения край. Сега той разполагаше с едно сносно оръжие: тояга, дълга около три метра с пет-килограмова оловна маса на края.
Първото ужасно замахване на Конан свали надничащия надзирател с удар по главата. Черепът му се пръсна като диня, поръсвайки скамейките с кървавия дъжд на разбит мозък. След това Конан се изтегли на висящия мост за да пресрещне атакуващите моряци. Долу на скамейките мършавите, кафяви мерувийци се бяха сгушили и хленчеха молитви към техните дяволски богове. Единствен Джума повтори действията на Конан, пречупвайки греблото си в леглото му и освобождавайки побската си халка.
Моряците бяха мерувийци, отпуснати, лениви и фаталисти. Никога по-рано не им се бе случвало да се бият срещу бунтовници; те просто не вярваха, че подобно нещо би могло да се случи. Но най-малко от всичко бяха подготвени да се сблъскат с млад гигант, въоръжен с триметрова тояга. Въпреки това, те смело нападаха Конан, макар ширината на моста да позволяваше едновременно приближаване на не повече от двама.
Конан се нахвърли върху тях, бясно размахвайки дръжката на веслото. Първият му удар запрати първия моряк от моста върху скамейките със счупена ръка, в която държеше меча. Вторият свали следващия мъж със счупен череп. Пика бе мушната към голия му гръден кош; Конан изби пиката от ръката на боеца, а следващият му удар свали наведнъж двама от моста: онзи, който беше ударил — със строшени ребра, чиито краища се бяха забили навътре, а другия до него — полетя просто ударен от тялото на първия.
На моста до него се изкатери Джума. Голото тяло на кушита, блестеше като намазан с масло абанос в слабата лунна светлина, а веслото му поваляше нападащите мерувийци като сърп. Моряците, напълно неподготвени да се изправят срещу две такива чудовища, нарушиха бойния си ред и побягнаха към палубата, където бяха пресрещнати от командира си, който току-що се бе събудил и издаваше объркани заповеди.
Конан се наведе над трупа на Гортангпо и претърси кесията му за ключовете. Почти веднага той намери ключа за всички окови на кораба, отклчи своите, след което направи същото и за Джума.
Звънна тетивата на лък, една стрела изсвистя над главата на Конан и се заби в мачтата. Двамата освободени роби не изчакаха за да продължат битката по-нататък. Те скочиха от висящия мост, пробиха си път между страхливо свилите се гребци до перилата на борда, скочиха през него и изчезнаха в тъмните води на Шамбала. Няколко стрели прелетяха над главите им, но слабата светлина от залязващия полумесец на луната не позволяваше на стрелците да направят нещо повече от това да стрелят напосоки.
6. Тунелите на гибелта
Двамата голи мъже излязоха от водата и се огледаха в тъмнината. Те бяха плували няколко часа, както им се струваше, в търсене на място, където да влязат в Шамбала незабелязани. Накрая те намериха отвора на един отводнителен канал. Джума все още държеше парчето счупено весло, с което се бе бил срещу моряците; Конан бе захвърлил своето още на кораба. Отвреме навреме в канала проникваше светлина през някоя от решетките, поставени на улицата над главите им, но тази светлина бе твърде слаба — тънкият лунен полумесец бе залязъл — така, че мракът долу оставаше почти непроницаем. Така, в почти пълна тъмнина, двамата напредваха в мръсните води, търсейки изход от тези тунели.
Огромни плъхове цвъртяха и бягаха, когато те минаваха по каменните коридори под улиците. Те можеха да видят блещукането на очи в тъмнината. Един от по-едрите гризачи захапа Конан за глезена, но той улово и смачка в ръката си, след което захвърли тялото му към по предпазливите му другари. Те веднага започнаха битка над тялото, а Конан и Джума се опътиха по извиващите се нагоре тунели.