— Носорог — каза Джума. — Имаме ги в Куш.
След доста път, джунглата отстъпи пред бреговете на голямото синьо езеро или море, което Конан бе видял отвисоко. Известно време те следваха извивката на брега на тази неизвестна водна площ, която азверите наричаха Сумеро Цо. Накрая, те забелязаха от другата страна на един залив стените, куполите и кулите на град от розово-червен камък, които се издигаше сред полете и оризища между джунглата и морето.
— Шамбала! — извика конадирът на азверите. Като един човек, техните похитители слязоха от конете, коленичиха и докоснаха с челата си влажната земя, а Конан и Джума се спогледаха оздачени.
— Тук живеят Богове! — каза вождът. — Сега вървете бързо. Ако казъснеем заради вас, ще ви одерат живи. Бързо!
3. Градът на черепите
Градските порти от позеленял с времето бронз бяха излети във формата на гигантски човешки череп с рога. Квадратни, затворени прозорци над вратите образуваха очните кухини на черепа, а под тях прътовете на спуснатата решетка им се хилеха като зъбите на челюст без плът. Водачът на дребните войни изсвири с извития си боен рог и решетката се вдигна. Те влязоха в неизвестния град.
Тук, всичко бе изсечено и издялано от розов камък. Архитектурата бе със сложна изработка, орнаменти, статуи, фризове, оформени като демони, чудовища и многоръки богове. Гигантски розови стени се надвесваха над тях и се издигаха една над друга, образувайки островърху кули.
Навсякъде кадето погледнеше Конан виждаше издълбани орнаменти във формата на човешки череп. Те се издигаха над вратите; висяха на златни вериги на жилто-кафявите вратове на мерувийците, чието единствено облекло, както за мъжете, кака и за жените, бе къса поличка; появиха се на щитовете на пазачите на портата; можеха да се видят закрепени на бронзовите им шлемове.
Тяхната група продължи по широките, добре павирани улици на този фантастичен град. Полуголите мерувийци се отдръпваха от пътя им, хвърляйки кратки, нелюбопитни погледи към двамата грамадни пленници и към носилката на принцесата, която все още бе закрепена между два коня. Измежду жителите на града, като алени сенки се движеха фигурите на жреци с обръснати глави, които от главата до глезените бяха обвити в широки тоги от полупрозрачна червена материя.
В центъра на горчка от дървета, покрити с цветя в огнено червен, светло-син и златен цвят, се издигаше двореца на Краля-бог. Той представляваше една гигантска конична кула, възвисяваща се върху киска, кръгла основа. Изработена изцяло от червен камък, стената на кулата се издигаше нагоре и нагоре в спираловиден мотив. Върху всеки камък на спиралния парапет бе изгравирано нещо като човешки череп. Палатът създаваше впечатлението за огромна кула, изградена от отсечени глави. Зосара не можа да сдържи потръпването си пред тази зловеща украса и дори Конан стисна зъби още по-силно.
Тя влязоха през още една подобна на череп порта и преминаха през огромни стаи с масивни каменни стени за да стигнат до тронната зала на Краля-бог. Азверите, мръсни и изморени от пътуването, останаха назад, а двама гвардейци в позлатени доспехи, хванаха за ръцете три,ата пленника и ги поведоха към трона.
Тронът, който бе поставен на пиедестал от черен мрамор, беше изработен от един огромен къс от блед нефрит като фантастична плетеница от въжета и вериги от черепи. Върху този бледо-зеленикав стол на смъртта седеше полу-божествения монарх, който бе поискал пленниците да бъдат доведени в този неизвестен свят.
Въпреки сериозността на сполетялата ги беда, Конан не можа да сдържи усмивката си. Защото римпошът Джалунг-Тонгпа бе много нисък и дебел, с мършави криви крака, които едва стигаха до пода. Огромният му корем бе скрит в златотъкан пояс, кото блестеше със скъпоценните си камъни. Голите му, подпухнали с отпусната сланина ръце, бяха обхванати в цяла дузина златни гривни, а по дебелите му пръсти проблясваха и намигваха украсени с камъни пръстени.
Плешивата глава, която се люшкаше на върха на безформеното му тяло бе забележително грозна, с клатеща се гуша, провиснали устни и криви, лишени от цвят зъби. Върху главата бе поставен островърх шлем или някаква корона от масивно злато, украсено с рубини. Тежестта като че ли прегъваше под себе си този, който я носеше.