Вглеждайки се по-внимателно в краля-бог, Конан установи, че Джалунг-Тонгпа е странно деформиран. Едната страна на лицето му не приличаше на другата. Тя висеше отпуснато върху костта и на нея имаше замъглено, празно на живот око, докато в другото око светкаше блясъка на злобен интелект.
Здравото око на римпоша в момента бе забито в Зосара, игнорирайки двмата гиганти, които я придружаваха. До трона стоеше прав висок, слаб мъж, облечен в алените одежди на мерувийските жреци. От обръснатия му череп, студени зелени очи наблюдаваха сцената с ледено презрение. Кралят-бог се обърна към него и заговори с висок, писклив глас. Бюагодарение на няколкото мерувийски думи, които Конан бе научил от азверите, той долови достатъчно да схване, че високият жрец е главния магьосник на краля, Великият Шаман Танцонг Тенгри.
Долавяйки откъслечни фрази от разговора, Конан разбра допълнително, че с помощта на своята магия шаманът е видял придвижването на ескорта на принцеса Зосара към нейния куйгарски годеник и е разкрил видението си пред краля-бог. Изпълнен от най-обикновена, човешка страст към стройносто туранско момиче, Джалунг Тонгпа изпратил собствените си азверска конница за да я плени и доведе в собствения му харем.
Това бе всичко, което Конан искаше да знае. Цели седем дни от момента на пленяването му, той бе блъскан, мушкан, унижаван. Беше си изтрил краката от ходене и бе готов да избухне.
Двамата гвардейци, които стояха от двете му страни, бяха с лице към трона и почтително сведени очи, насочили цялото си внимание към римпоша, който можеше всеки момент да издаде заповед. Конан леко прихвана веригите, които свързваха китките ку. Те бяха прекалено здрави за да може да ги разкъса просто със сила, нещо което не бе успял да направи още при опитите си през първите дни на пленничеството.
Бавно той събра китките си, така че веригата се отпусна на пода. След това, рязко завъртайки се, той вдигна ръце над и зад главата на левия гвардеец. Отпусната част на веригата се изпъна като бич, улучи телохранителя точно в лицето и го захвърли назад с кръв, стичаща се от счупения му нос.
Още при първото рязко движение на Конан, другият пазач се бе обърнал и бе насочил върха на алабердата си в бойна поза. И докато правеше това, Конан омота главата на алебардата с веригата и изтръгна дръжката от захвата на телохранителя.
Ново замахване с веригата го изпрати залитайки назад, докато държеше с ръце кървавата дупка на устата си, от която плюеше парчета от зъби. Краката на Конан бяха оковани твърде близко един за друг и той не можеше да направи широка крачка. Но той скочи от пода пред пиедестала с двата крака заедно, като жаба. Два такива гротескни скока и Конан се озова на пиедестала и ръцете му обхванаха дебелата гуша на хленчещият малък крал-бог, приклекнал вурху кучината си от черепи. Очите на римпоша се ококориха от ужас и лицето му потъмня от натиска на пръстите на Конан върху дихателната му тръба.
Гвардейци и телохранители се суетяха наоколо, пищейки от паника или стояха замръзнали от шок и ужас пред този странен гигант, който се осмеляваше да двигне ръка в насилие срещу тяхното божество.
— Едно движение към мен и ще измъкна живота от тази дебела крастава жаба! — изръмжа Конан.
Единствен от мерувийците в стаята, Великият Шаман не бе показал паника или изненада, когато одърпаният младеж бе избухнал в тази вихрушка на ярост. На перфектен хиркански той запита:
— Какво е желанието ти, варварино?
— Освободете момичето и черния! Дайте ни коне и ние ще се махнем от проклетата ви долина завинаги. Ако откажеш… или опиташ някоя измама… ще смачкам малкия ти крал на пихтия!
Шаманът поклати подобната си на череп глава. Зелените му очи продължаваха да бъдат студени като лед в опънатата маска на оранжева кожа на лицето му. Със заповеднически жест той вдигна орнаментирания си жезъл от слонова кост.
— Освободете принцеса Зосара е чернокожия пленник — разпореди се той с тих глас. Побледнелите слуги с уплаха в очите се запътиха да изпълнят заповедта. Джума изсумтя, разтривайки китките си. До него принцесата трепереше. Конан придърпа отпуснатото туловище на краля пред себе си и слезе от пиедестала.
— Конан! — изрева Джума. — Внимавай!
Конан се извърна, но твърде късно. Докато бе слизал от ръба на пиедестала, Великият Шаман се бе задействувал. Подвижен като кобра, нанасяща удар, той бе протегнал жезъла си от слонова кост и леко бе чукнал Конан по рамото., там където голата му кожа се виждаше през разкъсаната тъкан. Скокът на Конан към неговия противник така и не бе завършен. Безчувственост плъзна из тялото му като отрова от зъбите на змия. Съзнанието му се замъгли, главата му, изведнъж твърде тежка за да я държи изправена, клюмна на гръдите му. Омекнал, той рухна. Полузадушеният крал-бог се откъсна от прегръдката му.