Последният звук, който Конан чу бе гръмотевичният рев на чернокожия, докато той падаше под извивашата се река от кафяви тел.
4. Кървавият кораб
Най-лошото от всичко бе горещината и вонята. Въздухът в килията беше нъртъв и застоял. Пронизваше го вонята на лежащи едно до друго потни тела. Неизвестно колко на брой голи мъже бяха натъпкани в някаква мръсна дупка, заобиколени от всички страни с огромни каменни блокове, тежащи тонове. Много от тях бяха дребни, кафяви мерувийци, които лежаха проснати, отпуснати, апатични. Имаше шепа от ниските, със скосени очи, малки войни, които охраняваха свещената долина — азверите; имаше двама хирканци с орлови носове; тук бяха също цимериеца и черният гигант, негов спътник, Джума. Когато докосването на жезъла на Великия Шаман го бе изпратил в небитието и охраната бе съборила могъщия Джума просто с тежестта на голямия си брой, вбесеният римпош бе разпоредил те да заплатят за престъплението си с максималното наказание.
В Шамбала, обаче, максималното наказание не е смъртта, която според мерувийците просто освобождава душата за следващото й прераждане. Те считаха робството за нещо по-лошо, защото то лишаваше мъжа от човешкото у него, от неговата индивидуалност. Така че присъдата им бе да бъдат направени роби.
Мислейки по въпроса, Конан изръмжа дълбоко в гърлото си и очите му блеснаха с изпепеляващ огън от тъмното му лице, върху което бе паднала сплъстената черна грива на косата му. Окованият до него Джума, който долавяше безпомощността на Конан, се засмя. Конан се озъби на приятеля си; понякога това непобедимо чувство за хумор в Джума го дразнеше. За свободолюбивия цимериец робството наиисина бе непоносимо наказание.
За кушита, обаче, робството не бе нищо ново. Търговци на роби бяха откъснали Джума още като дете от ръцете на майка му и го бяха замъкнали през знойните джунгли на Куш до тържищата на роби в Шем. И така за известно време той бе работил на полето в една шемитска ферма. По-късно, когато по крайниците му бяха набъбнали огромни мускули, той бе продаден като чиракуващ гладиатор на арените в Аргос.
За победата му в игрите, които бяха проведени за отпразнуването на напобедата на Крал Мило от Аргос над Крал Фердруго от Зингара, на Джума му бе подарена свободата. Известно време бе преживявал от кражби и специални задачи из различни хайборейски народи. След това бе тръгнал на изток към Туран, където мощното му телосложение и бойните му умения му бяха спечелили масто в наемническата армия на Крал Илдиз.
Там той се бе запознал с младия цимериец. Те двамата си бяха допаднали още от самото начало. Бяха двамата най-високи мъже в армията на анемниците; и двамата идваха от далечни, отвъдни страни; и двамата се бяха оказали единствени представители на расите си сред туранците. Тяхното приятелство сега ги бе довело в килиите на роби в Шамбала и съвсем скоро щеше да ги изпрати на подиума за роби където да изживеят абсолютното унижение. Те щяха да стоят голи на заслепяващото слънце, щяха да търпят мушкането с пръсти от евентуалните купувачи, а продавачът им щеше да възхвалява тяхната сила.
Дните бавно се точеха, както ранени змии влачат с болка опашките си през праха. Конан, Джума и останалите заспиваха и се събуждаха за да получат дървени купички с ориз, давани им от техните надзиратели. Те прекарваха дългите дни дремейки или лениво препирайки се.
Конан беше любопитен да научи повече за тези мерувийци, защото през всичките си странствувания не бе срещал като тях. Те жевееха тук в тази странна долина, както предците си от незапомнени времена. Нито имаха контакти с външния свят, нито пък търсеха такива.
Конан се сприятели с един меривиец на име Ташуданг, от който понаучи напевния им език. Когато бе попитан защо наричат краля си Бог, Ташуданг отговори, че кралят жевее вече десет хиляди години, а духът му се прераждал в друго тяло след всяко временно пребиваване в човешка плът. Конан бе скептичен по въпроса, защото знаеше какви лъжи разказват за сбе си кралете на други земи. Все пак благоразумно задържа мнението си за себе си. Когато Ташуданг меко и без надежда се оплака от потисничеството на краля и неговите шамани, Конан запита:
— Защо ти и твоите съплеменници не се съберете за да изхвърлите цялата пасмина в Сумеру Цо и не се управлявате сами? Това е което ще направим в моята страна, ако някой се опита да ни тиранизира.
Ташуданг бе шокиран:
— Ти не знаеш какво приказваш, чужденецо! Преди много време, разказват жреците ни, тази земя се е намирала много по-високо отколкото сега. Та се простирала от върховете на Химелиите до тези на Талакма — една огромна, висока равнина, покрита със сняг и шибана от ледени ветрове. Нарича ли я Корена на Света.