Тогава Яма, кралят на демоните, решил да създаде тази долина за нас, народът, който избрал, за да живеем в нея. С могъща магия, той принудил земята да потъне. Земята се разтърсила от тътена на десет хиляди гръмотевици, разтопена скала потекла от пукнатините, които се отворили в нея, планините рухнали на парчета, а горите пламнали в пламъци. Когато всичко свършило, земята между планинските вериги лежала, както я виждаш сега. Тъй вече била на ниско, станало по-топло, а растенията и животните на топлите страни дошли да живеят тук. Тогава Яма създал първите мерувийци и ги заселил в долината, за да живеят тук вечно. И назначил шаманите за водачи и просветители на народа.
Понякога шаманите забравят задълженията си и стават наши потисници, като че ли са обикновено алчни хора. Но заповедта на Яма да им се подчиняваме остава в сила. Ако й се противопоставим, великата магия на Яма ще загуби силата си и тази земя отново ще се издигне до върховете на планините и пак ще се превърне в ледена пустош. Ето защо, независимо как злоупотребяват с властта си, ние не смеем да се вдигнем на бунт срещу шаманите.
— Е, добре, — каза Конан — щом тази мръсна малка крастава жаба е вашата представа за Бог…
— О, не! — отвърна Ташуданг, очите на който блеснаха в тъмното от страх. — Не го изричай! Той е единственият син на великия бог, самия Яма! И когато повика баща си, Бог идва! — Ташуданг зарови лице в дланите си и този ден Конан не успя да чуе нито дума повече от него.
Мерувийците бяха странна раса. Духът им беше някак странно уморен… един сънлив фатализъм ги караше да се прекланят пред всичко, което ги сполиташе като някакво предопределено посещение на техните жестоки, загадъчни богове. Те вярваха, че всяка съпротива от тяхна страна ще бъде наказана, ако не незабавно, то в следващото им превъплъщение.
Не беше лесно да се изтегля информация от тях, но цимериецът упорито се стремеше към това. От една страна, това му помагаше да преживее безкрайните дни. От друга, той не възнамеряваше да остане в пленничество дълго и всякаква информация, която можеше да събере за това скрито кралство и неговия особен народ щеше ба бъде от полза, когато той и Джума решеха да опитат да си възвърнат свободата. И накрая, той знаеше колко важно е при пътуване през чужда страна да се знае поне малко местния език. Макар и в никакъв случай да не бе човек на науката по темперамент, Конан лесно възприемаше езиците. Той вече бе научил няколко и дори можеше да чете и пише по-малко на тях.
Най-сетне настъпи съдбоносният ден, когато надзирателите им, облечени в черни кожени дрехи слязоха между робите, размахвайки тежките си бичове и избутвайки поверените им роби през вратата.
— Сега, — озъби се един от тях, — ще видим какви цени ще платят принцовете на Светата Земя за тромавите ви тела, скапани свине! — и бичът му остави дълга рязка по гърба на Конан.
Горещото слънце забиваше лъчите си в гърба на Конан като огнени камшици. Сле дългия престой на тъмно, той бе заслепен от ярката светлина на деня. След наддаването, той бе отведен по трапа на палубата на голяма гхалера, която лежеше привързана покрай дългия, каменен кей на Шамбала. Конан присви очи срещу слънцето и изруга. Това значи бе съдбата, на която бе обречен — да натиска веслото, докато смъртта не го спаси.
— Свалете го в трюма, кучета! — отсече корабният надзирател, удряйки Конан по челюстта с обратното на ръката си. — Само децата на Яма могат да крачат по палубата!
Без да се замисли, младият цимериец избухна в действие. Той заби грамадния си юмрук в издутия корем на едрия надзирател. И докато въздухът със свистене напускаше дробовете на мъжа, Конан нанесе втори удар отдясно по челюстта като с чук, който просна човека на палубата. Зад него Джума изви от радост и си проби път за да се изправи с него.
Момандирът на корабната стража рязко отдаде заповед. Мигновено, остриетата на цяла дузина пики, намиращи се в ръцете на малките, жилави мерувийци, бяха насочени към Конан. Цимериецът стоеше обграден от тях, а на гърлото му клокочеше заплашително ръмжене. Макар и малко късно, той овладя обхваналата го ярост, разбирайки, че всякакво движение ще му донесе незабавна смърт.
Беше необходимо ведро вода за да се съвземе надзирателя. Той с труд се изправи на крака, ръмжейки като морж, а по лицето му се стичаше вода, която капеше през рядката му брада. ПОгледът му се заби в цимериеца с луда ярост, която след малко охладня до ледена, отровна омраза.