Но въпреки че седях в дълбока сянка, закрит от провиснали клони, затрупани със сняг, Вика някак си позна лицето ми и не натисна спусъка.
— Това е твоят малък приятел — каза тя на Коля. — Може да е ранен.
Коля изтича при мен, като избута настрани клоните на бориката, сграбчи ме за реверите на палтото и ме завъртя целия наляво и надясно, за да ме огледа за дупки от куршуми.
— Ранен ли си?
Аз поклатих глава.
— Ставай тогава — каза той и ме вдигна на крака. — Те идват след нас.
— Късно е — каза Вика.
Двамата с Марков бяха дошли при нас в убежището на сенките и тя посочи с цевта на карабината си нагоре по склона.
На хребета, на по-малко от двеста метра разстояние, се бяха показали германци с бели анораци, с готови за стрелба карабини, които пристъпваха внимателно и оглеждаха околността за засади. Отначало бяха само неколцина войници, които си проправяха път в дълбокия сняг, но след тях идваха още и още, докато целият склон не започна да гъмжи от хора, които искаха да ни убият.
Марков извади бинокъл от един джоб на гащеризона си. После се загледа през него в авангарда на германците, които се спускаха по хълма.
— Първа планинска дивизия — прошепна той, като подаде бинокъла на Вика. — Виждаш ли еделвайса на пагоните им?
Тя кимна и му направи знак, че няма нужда от бинокъла. Между двете колони от униформени войници вървеше стадо от военнопленници, отпуснали глави между раменете си. Войници от Червената армия с мръсни униформи крачеха до зашеметени цивилни, облечени с това, което бяха успели да докопат, докато германците бяха атакували родните им села. Някои нещастници бяха по ризи, без палта, ръкавици или шапки. Влачеха се през снега, без да вдигат очи и без да продумват, и вървяха право към нас.
— Цяла рота — каза Марков, като прибра бинокъла и вдигна карабината си. — Много ясно, че ще се случи точно сега, когато имам цял джоб злато.
Вика сложи ръка на рамото на Марков.
— Толкова ли бързаш да станеш мъченик?
Той хвърли поглед към нея — стоманеният мерник на карабината му вече беше насочен към най-близкия нацист.
— Няма смисъл да стреляме по пехотинци — каза му тя. — Трябват ни Айнзацгрупен.
Той се намръщи и отблъсна ръката й все едно беше някаква луда, която го беше спряла на улицата да му иска пари.
— Това не е концерт по желание. Не виждам нищо друго освен планинска пехота.
— Айнзацгрупе А се движи заедно с първа дивизия на планинската пехота. Знаеш това. Значи Абендрот е някъде наблизо.
Двамата с Коля се спогледахме. Едва снощи бяхме чули за пръв път името на Абендрот, но вече всяка сричка от него излъчваше заплаха. Не можех да прогоня от мислите си образа на Зоя, която се гърчи от болка на пода до отрязаните си крака. Не можех да си представя самия Абендрот — момичетата не ни го бяха описали, — но си представях ръцете му, изпръскани с кръв, с безупречно поддържани нокти, докато оставя триона на дъсчения под на къщата.
— Стига толкова — каза Марков. — Няма да бягам повече.
— Не съм казвала, че ще бягаме. Те имат повече от сто пленници. Ще се смесим с тях…
— Полудя ли, тъпа путко? Да не мислиш, че ако излезеш с вдигната карабина, фрицовете ще те оставят да се предадеш?
— Няма да се предаваме.
Тя се хвана с едната си ръка за един нисък клон на дървото над нас, изтегли се нагоре и натика карабината си в пролуката между дънера и клона. После се отпусна обратно на земята, изтупа снега от ръкавиците си и направи знак на Марков също да скрие оръжието си.
— Ще се смесим с пленниците и ще чакаме подходящ момент. Те вече са претърсили тези овце за оръжие. Нали имаш пистолет в себе си? Хайде, побързай. Остави карабината.
— Може пак да ги претърсят.
— Няма.
Най-близките германци вече бяха на по-малко от сто метра разстояние, стегнали качулките си върху полевите кепета. Марков не откъсваше поглед от розовите им лица, които бяха лесна мишена за един умел стрелец.
— Още преди да се стъмни, ще са убили половината от тези пленници.
— В такъв случай ще трябва да сме в другата половина.
Коля се усмихна и кимна, все по-запален от тази идея. Беше същата смехотворна схема, каквато и самият той щеше да измисли, така че изобщо не се изненадах, че му харесваше.