Там ни очакваше един германски офицер, разположен на сгъваем стол, който четеше вестник и пушеше. Когато пристигнахме, той вдигна поглед към нас с приветлива усмивка, доволен да ни види, все едно бяхме някакви негови приятели, които беше поканил на вечеря. Офицерът остави вестника и най-сетне се изправи, като кимаше на себе си и разглеждаше лицата ни, състоянието на дрехите ни, изработката на ботушите ни. Носеше сива униформа на Вафен-СС със зелени маншети на ръкавите, а сивото му палто беше провесено на облегалката на сгъваемия стол. Вика, която вървеше до мен, промърмори:
— Айнзацгрупен.
Когато се подредихме в неравни редици, офицерът от Айнзацгрупен хвърли цигарата си в снега и кимна на преводача на пехотинците с отпуснатата кожа на лицето. Двамата свободно заговориха помежду си на руски все едно се докарваха пред пленниците, които подслушваха разговора им.
— Колко са?
— Деветдесет и четири. Всъщност не, деветдесет и двама.
— Така ли? И още двама, които не можаха да се присъединят към нас? Много добре.
Офицерът се обърна към нас, като ни гледаше един по един в очите. Беше представителен мъж, черното му полево кепе беше килнато назад над челото му, загоряло от слънцето, а изисканите мустачки му придаваха вид на джазпевец.
— Не се страхувайте — каза ни той. — Знам, че всички сте чели пропагандата. Комунистите искат да си мислите, че сме варвари, които са дошли да ви унищожат. Но аз гледам лицата ви и виждам добри, честни работници и фермери. Има ли сред вас и един-единствен болшевик?
Никой не вдигна ръка. Германецът се усмихна.
— Така си и мислех. Вие сте твърде умни за това. Вие разбирате, че болшевизмът не е нищо друго освен най-радикалната форма на неутолимата жажда на евреите да господстват над целия свят.
Той погледна безизразните лица на руснаците срещу себе си и добродушно сви рамене.
— Но ние нямаме нужда да си говорим толкова сложно. Вие знаете в сърцето си каква е истината, а това е най-важното. Няма причина за конфликт между вашия и нашия народ. Ние имаме един общ враг.
Той направи знак на един от войниците, който взе купчина вестници от една дървена щайга до сгъваемия стол и ги раздели поравно между петима от другите пехотинци. Те поеха между редиците от пленници, като раздаваха по един вестник на всеки руснак. Падна ми се „Комсомолска правда“; Вика и Коля получиха по една „Червена звезда“.
— Разбирам, че ви е трудно да го възприемете след толкова години пропаганда. Но трябва да ми повярвате: победата на германците ще бъде победа за руския народ. Ако не го разбирате сега, скоро ще го разберете, а вашите деца ще израснат убедени в това.
Сенките ни изглеждаха великански на залязващото слънце. Офицерът от Айнзацгрупен се наслаждаваше на собствения си глас и на впечатлението, което оставяше в нас. Руският му беше граматически съвършен, макар че не се опитваше да крие акцента си. Зачудих се къде беше научил езика, дали не беше роден в някоя от колониите от етнически германци в Мелитопол или Бесарабия.
Той вдигна поглед към многоточието, което образуваха три облачета високо в сребристото небе над нас.
— Наистина обичам тази страна — каза той. — Прекрасна земя.
Офицерът отново сведе поглед към нас и сви рамене, сякаш се извиняваше.
— Но вие сигурно си мислите, че въпреки всички тези приказки ние продължаваме да водим война, нали така? Истината е, че ние имаме нужда от вас, приятели. Всеки от вас ще помогне на каузата.
В ръцете си държите отпечатаните лъжи, неуморно разпространявани от вашия режим. Вие сами знаете колко струват те! Вестниците ви казваха, че никога няма да се стигне до тази война, но ето ни тук! Казваха ви, че германците ще бъдат отблъснати до август, но кажете ми… — на това място той престорено потрепери от студ — …на август ли ви прилича това? Но няма значение, няма значение. Всеки от вас ще прочете на глас по един абзац. Онези от вас, които сметнем за грамотни, ще дойдат с нас във Виборг, където мога да ви обещая по три пъти храна дневно, докато превеждате документи за временното правителство. И работа в отоплена сграда! Онези от вас, които не се справят… е, за тях работата ще бъде малко по-тежка. Никога не съм бил в стоманолеярните заводи в Естония, но съм чувал, че понякога там е опасно. И все пак ще получавате по-добра храна от помията, която са ви сипвали в Червената армия — а дори не искам да си мисля какво са яли цивилните сред вас през последните няколко месеца.