Малкият До’Урден се впусна в действие, завъртя се на триста и шейсет градуса, а ръцете му почти не се виждаха, замъглени от бързото движение. Изведнъж момчето се закова на място пред Зак. Ръцете му бяха свити в юмруци, а на лицето му бе изписано свирепо изражение.
Закнафейн и матрона Малис се спогледаха. Никой от тях не успя да разбере какво се бе случило преди малко.
Дризт протегна юмруци към война и бавно ги разтвори, а устните му се разшириха в самоуверена усмивка.
Държеше по пет монети във всяка ръка.
Зак си подсвирна наум. Беше му отнело, на него — Повелителя на меча, сума време в опити, докато успее да постигне това ловко действие с десет монети. Той се приближи към матроната.
— Ловкост — каза й за трети път. — Той е боец, а аз нямам повече монети.
— С колко ли може да го направи? — въздъхна тя, очевидно доста впечатлена.
— Колко ли можем да сложим в ръцете му? — с победоносна усмивка й отвърна той.
Матроната се изкикоти и поклати глава. Искаше й се Дризт да замести Налфейн и да стане магьосник на дома, но нейният непреклонен повелител на меча отново бе успял да промени решението й.
— Много добре, Закнафейн — призна се за победена тя. — Вторият син е боец.
Зак кимна и се обърна към Дризт.
— В скоро време може да стане и Повелителят на меча на дома До’Урден — обади се зад гърба му Малис.
Сарказмът й го накара да спре рязко и да я погледне през рамо.
— Нима можем да очакваме нещо по-различно от такъв като него? — иронично добави тя и, както винаги, съвсем безсрамно изопачи ситуацията в своя полза.
Ризен, сегашният покровител на семейството, не можеше да си намери място от неудобство. Той, както и всички останали, дори и робите на дома До’Урден знаеха, че Дризт не е негов син.
— Три стаи? — попита Дризт, когато той и Зак влязоха в огромната тренировъчна зала, намираща се в най-южния край на дома До’Урден.
Вълшебни разноцветни кълба бяха разположени на определени интервали по дължината на тавана на високото каменно помещение и го огряваха в мека, приглушена светлина. В залата имаше само три врати: едната на изток водеше към друго помещение, от което се излизаше на балкона; другата беше разположена точно срещу Дризт, на южната стена, и отвеждаше в последната стая на дома; и третата — към главния коридор, откъдето бяха дошли. Закнафейн заключи всички врати по пътя им и Дризт разбра, че рядко щеше да използва този коридор.
— Една стая — поправи го Зак.
— Ама има още две врати — заспори момчето като оглеждаше залата. — Без ключалки.
— А, имат ключалки — наричат се здрав разум.
Момчето започна да разбира положението.
— В тази стая, — продължи Повелителят на меча и посочи на юг — там се намират личните ми покои. Повярвай, не желаеш да те сваря вътре. Другата стая е тактическа и се използва само по време на война. Някой ден, когато се докажеш пред мен и удовлетвориш изискванията ми, ако въобще успееш, може да те поканя да ме придружиш в нея. Но този ден едва ли ще е скоро, така че… свиквай с тази великолепна зала — той описа с ръката си широка дъга — твоя нов дом.
Дризт се огледа наоколо. Не беше особено развълнуван. Беше се надявал, че повече няма да се държат така с него, че всичко е останало далеч, в миналото му на прислужник. Но тази обстановка му навяваше спомени отпреди шестте години на слугуване — връщаше го към онова десетилетие, което бе прекарал с Виерна, заключен в параклиса на дома. Тази стая дори не беше толкова просторна. Беше прекалено тясна за младия, неукротим мрачен елф. Момчето направо изръмжа следващия си въпрос:
— Къде ще спя?
— В твоя дом — вяло му отвърна Зак.
— Къде ще се храня?
— В твоя дом.
Дризт присви очи и лицето му се наля с огнена червенина.
— А къде ще…? — започна да упорства той — искаше му се да хване натясно този повелител на меча.
— В твоя дом — със същия равен и сериозен глас отвърна Зак, преди Дризт да успее да завърши мисълта си.
Момчето застана решително и скръсти ръце.
— Звучи объркано — измърмори то.
— Така ти се иска — тросна му се Зак.
— Тогава какъв е смисълът на всичко това? Така ме отделяш от собствената ми майка…
— Ще я наричаш матрона Малис — предупреди го Закнафейн. — Винаги ще се обръщаш към нея с матрона Малис.