Обгорен и осакатен, трупът на мрачния елф започна да се търкаля надолу, но уродливото чудовище протегна огромната си ръка, завършваща с животински нокти, от прозореца, сграбчи тялото и го погълна.
— Такава е справедливостта на мрачните елфи — студено промълви Зак.
Той не искаше да утешава Дризт, искаше този брутален момент да остане запечатан в съзнанието на момчето до края на живота му.
Обсадата продължи повече от час и когато приключи, когато обитателите на долните земи бяха отпратени през порталите, а учителите и учениците поеха към Тиер Брех — Домът Текен’дуис приличаше на грамада от горящ и безжизнен камък.
Дризт беше потресен от ужас. Той не беше избягал — страхуваше от последствията. На път към дома До’Урден момчето не забелязваше нищо, дори красотата на Мензоберанзан.
10
Опетнен
— Закнафейн не е в къщата? — попита Малис.
— Изпратих ги в Академията, него и Ризен, да отнесат едно съобщение на Виерна — обясни й Бриса. — Няма да се върне скоро, не и преди светлината на Нарбондел да е започнала да спада.
— Добре — каза Малис. — Вие двете, разбрахте ли ролите си в тази постановка?
Бриса и Мая кимнаха.
— Никога не съм чувала за подобна измама — отбеляза най-малката дъщеря. — Необходима ли е?
— Подготвихме я за друг обитател на този дом — отвърна Бриса и погледна към матроната за потвърждение на думите си. — Преди около четири века.
— Да — съгласи се Малис. — Трябваше да го направим със Закнафейн, но смъртта на моята майка — матрона Варта, осуети плановете ни.
— Тогава ти си станала матрона-майка — замисли се Мая.
— Точно така, макар че не бях навършила сто години и не бях завършила обучението си в Арах-Тинилит. Онези времена не бяха най-благополучните в историята на дома До’Урден.
— Но ние оцеляхме — добави Бриса. — След като матрона Варта почина, ние с Налфейн станахме благородниците на семейството.
— И така и не сте подложили Закнафейн на изпитанието — продължаваше да разсъждава Мая.
— Имахме по-важни дела за вършене — отвърна Малис.
— Но сега ще го изпробваме с Дризт — отбеляза най-малката дъщеря.
— Случилото се с дома Текен’дуис — наказанието — ме увери, че сме длъжни да го сторим.
— Да — съгласи се Бриса. — Забеляза ли изражението му по време на екзекуцията?
— Забелязах го — отвърна Мая. — Беше ужасен.
— Което не подхожда на един мрачен елф, на един войн — каза матроната. — Така че наш дълг е да го изпитаме. Дризт скоро ще постъпи в Академията — трябва да изцапаме ръцете му с елфическа кръв, да го лишим от неговата невинност.
— Толкова разправии заради едно момче — промърмори Бриса.
— А ако не успеем да го приобщим към живота на мрачните елфи, тогава да го принесем в жертва на Лот? — предложи Мая.
— Няма да имам повече деца! — изрева в отговор Малис. — Всеки член на това семейство е от значение сега, ако искаме да се издигнем в йерархията на града.
Малис тайно се надяваше да спечели, ако успееше да промени същността на Дризт. Тя мразеше Закнафейн толкова, колкото го и желаеше. Превръщането на това момче в боец, в истински безсърдечен войн, щеше да причини доста страдания на Повелителя на меча.
— Да се захващаме за работа тогава — заяви матрона Малис.
Тя плесна с ръце и в стаята влезе един голям сандък, ходещ на осем паякови крачета. Следваше го неспокоен роб от расата на гоблините.
— Ела, Бючюч — каза с успокояващ глас матроната.
Робът се завтече към трона на Малис, толкова много искаше да й угоди, застана пред нея и не помръдна, докато тя напяваше думите на едно дълго и мъчно заклинание.
Бриса и Мая с възхищение наблюдаваха уменията на своята майка — лицето на малкия гоблин се издуваше и извиваше, а кожата му потъмня. Няколко минути по-късно робът се превърна в мрачен елф. Щастлив, Бючюч се радваше на лицето си, без да разбира, че тази промяна го готвеше за смъртта.
— Сега си войн от мрачните елфи — каза му Мая — и ще се биеш за мен. Трябва да убиеш само един, по-низш от теб, боец и ще получиш свободата си — ще бъдеш обикновен гражданин от дома на До’Урден!
Гоблинът изгаряше от нетърпение — десет години слугуване на злите елфи му бяха достатъчни.