Малис стана и напусна фоайето.
— Последвайте ме! — нареди тя.
Двете й дъщери, гоблинът и сандъкът тръгнаха след нея.
Намериха Дризт в тренировъчната зала. Младежът лъскаше остриетата на ятаганите си. Когато зърна неочакваните си посетители той скочи на крака и застана тихо без да помръдва.
— Добра среща, синко — гласът на Малис звучеше по-майчински от всякога. — Днес трябва да преминеш през едно изпитание. Трябва да изпълниш една елементарна задача, необходима за приемането ти в Мелей-Магтеър.
Мая се приближи към своя брат.
— Освен теб, аз съм най-млада в дома До’Урден — обяви тя. — Имам правото да те подложа на изпитание и ще го сторя.
Дризт я гледаше объркан. Никога не беше чувал за подобно нещо. Сестра му повика сандъка, той се приближи към нея и тя повдигна капака му с уважение.
— Вече разполагаш с оръжията и с пиуафуи — обясни тя на втория син. — Време е да се сдобиеш с пълната екипировка на един войн, благородник на дома До’Урден.
Тя извади от сандъка чифт високи, черни ботуши и ги подаде на Дризт.
Младежът веднага събу старите си боти и обу ботушите. Бяха невероятно меки и вълшебни — промениха формата си, за да прилегнат идеално на краката му. Дризт знаеше каква магия притежават те — с тях той можеше да се придвижва в абсолютна тишина. Още не беше им се насладил, когато Мая му подаде следващия си подарък — много по-великолепен от предишния.
Дризт съблече своя пиуафуи и взе сребърната ризница. Никъде във Владенията нямаше толкова меки и гъвкави доспехи — с такава деликатна изработка — като тези на мрачните елфи. Ризниците не бяха по-тежки от дебела дреха, нагъваха се лесно като коприна и въпреки това можеха да отблъснат копие толкова лесно, колкото дървените брони на джуджетата.
— Биеш се с два ятагана, значи щит не ти е нужен. Но пък ще можеш да запасваш ятаганите си в това — по̀ подхожда на един благородник от мрачните елфи.
Тя му подаде колан от черна кожа, чиято катарама беше огромен изумруд, а ножниците към него — богато украсени със скъпоценни камъни.
— Приготви се — каза Малис на Дризт. — Трябва да заслужиш подаръците си.
Докато Дризт се обличаше, матроната се приближи към предрешения гоблин, който пристъпяше нервно, осъзнал, че задачата му няма да е толкова лека.
— Когато го убиеш, всичко това ще ти принадлежи — обеща му Малис.
Гоблинът се ухили до ушите, не можеше да проумее, че няма шансове в битката срещу Дризт.
Вторият син на До’Урден пристегна плаща пиуафуи около врата си и Мая му представи престорения воин.
— Това е Бючюч — каза тя. — Моят най-добър боец. Ще трябва да го победиш, за да заслужиш екипировката и… истинското си място в това семейство.
Дризт не се съмняваше в способностите си — мислеше, че битката ще е лесна и безопасна — и веднага се съгласи.
— Тогава да започваме — каза той и изтегли ятаганите си от богато украсените ножници.
Малис кимна успокояващо на Бючюч. Гоблинът взе меча и щита, дадени му от Мая, и се приближи към Дризт.
Вторият син на До’Урден започна бавно — изчакваше, за да прецени силата на противника си, без да го притиска с мощни удари. Само след миг беше разбрал, че Бючюч не се справя никак добре с меча и щита. Но не знаеше истинската същност на съществото и не можеше да повярва, че един мрачен елф няма никакъв усет към оръжията. Чудеше се дали не симулира, дали не е някаква уловка и с тази мисъл продължаваше да поддържа бавното темпо.
Скоро, след серия необуздани и неуравновесени удари от страна на Бючюч, Дризт почувства, че трябва да притисне своя съперник и замахна към щита на гоблина-елф. Съществото тромаво се опита да отвърне на атаката, да го прободе, но вторият син изби меча от ръката му и с едно извиване на ятагана успя да опре острието в гърдите на Бючюч.
— Елементарно — тихо промърмори Дризт.
Но истинското изпитание едва започваше.
По даден знак, Бриса извърши вцепеняващо заклинание върху гоблина и го замрази — така уязвим — в тази позиция. Наясно със затрудненото си положение, Бючюч се опита да се отскочи назад, но магията не му позволяваше да мръдне.
— Удари го — каза Малис на Дризт.
Той погледна към ятагана си, после към матроната — не можеше да повярва на ушите си.
— Трябва да убиеш война на Мая — изръмжа Бриса.
— Не мога… — започна Дризт.