— Убий го! — изрева Малис и този път в заповедта й звучеше магическа сила.
— Промуши го! — изкомандва по същия начин Бриса.
Младият До’Урден почувства как губи контрол над себе си. Беше толкова погнусен от мисълта да убие беззащитен съперник, че концентрира цялата си умствена сила, за да устои на силата на върховните жрици. За кратко успя да отблъсне заповедите им, но не можеше да отдръпне оръжието си от Бючюч.
— Убивай! — пищеше Малис.
— Удряй! — крещеше Мая.
Така продължи няколко мъчителни секунди. Пот изби по челото на момчето. И тогава волята му се пречупи. Ятаганът му се заби в гърдите на злочестото създание, мина през ребрата и промуши сърцето му. В този момент Бриса освободи Бючюч от хватката на заклинанието си. Искаше Дризт да види агонията, изписана по лицето на умиращия елф и да чуе предсмъртните му стенания, докато съществото се свличаше на пода.
Вторият син на До’Урден не можеше да си поеме дъх, нито да откъсне очите си от обляното в кръв острие.
Дойде редът на Мая да влезе в играта. Със своя жезъл тя удари Дризт по рамото и го повали на пода.
— Ти уби моя боец! — изръмжа тя. — Сега ще се биеш с мен!
Младежът се търколи далече от разярената жрица и се изправи на крака. Той не искаше да се бие, но Малис прочете мислите му и го заплаши, преди да е успял да хвърли оръжията си.
— Ако не се биеш, Мая ще те убие!
— Това не е начинът… — запротестира Дризт, но думите му се изгубиха в звънтенето на елмаза, когато отблъсна един тежък удар.
Беше започнал съревнованието, независимо дали му харесваше или не. Мая се биеше добре — всички жени прекарваха дълги часове в тренировки с оръжията — и беше по-силна от Дризт. Но той беше син на Закнафейн и най-добрият му ученик и когато се убеди, че няма начин да се измъкне от това положение, пристъпи напред и започна да нанася удари срещу сестра си като използваше всяка хитрост и маневра, която знаеше.
Ятаганите се преплитаха и потапяха в танц, който възхити Мая и Бриса. Матрона Малис не забеляза почти нищо — беше съсредоточила вниманието си в изпълнението на друга, силна магия. Тя не се съмняваше, че Дризт може да победи сестра си и планът й беше съобразен със собствените й опасения.
Момчето действаше само в защита и се надяваше частица здрав разум да се пробуди в матроната, за да се спре всичко това. Той искаше да бутне Мая, да я накара да се препъне, да я притисне до земята и така да сложи край на битката. Искаше му се да вярва, че Малис и Бриса няма да го принудят да убие сестра си, както Бючюч преди малко.
Най-накрая Мая се подхлъзна. Тя замахна с щита си, за да парира удара на ятагана, извисяващ се над нея, но при сблъсъка загуби равновесие и ръката й се повдигна високо. С другото си острие, Дризт я удари в гърдите и я поряза съвсем леко, колкото да я накара да отстъпи.
Тогава заклинанието на Малис достигна до ятагана.
Кървавото елмазено острие изведнъж оживя и започна да се гърчи в ръцете на Дризт, докато той не осъзна, че държи опашката на змия — отровна змия, която се нахвърли срещу него!
Омагьосаното чудовище изплю отровата си в очите на младежа и го заслепи. Тогава той почувства болката от удара на камшика на Бриса. Шестте змийски глави забиха зъбите си в гърба на Дризт, разкъсаха новата му ризница и проникнаха в тялото му, което се разтърси от непоносима болка. Елфът рухна безпомощен на земята и се преви на две, а Бриса продължаваше да го налага с камшика, отново и отново.
— Никога не посягай на жена от мрачните елфи! — удряше и крещеше тя, докато Дризт не изгуби съзнание.
Един час по-късно момчето се свести. Намираше се в леглото си, а над него се бе привела матрона Малис. Върховната жрица се бе погрижила за раните му, но острата болка не беше отминала — напомняше му за урока, който бе получил преди малко. Но споменът не беше толкова ярък, колкото кръвта, изцапала ятагана му.
— Ще ти подновим ризницата — каза му Малис. — Вече си истински войн. Заслужил си го — тя се обърна, излезе от стаята и остави Дризт сам с болката и спомена за изгубената си невинност.
— Не го изпращай — нагло й противоречеше Зак.
Той гледаше към матрона Малис — към самодоволната владетелка, която седеше във високия трон от камък и черно кадифе. Както винаги, Бриса и Мая стояха от двете й страни.
— Той е войн от мрачните елфи — без да повишава тон отвърна Малис. — Трябва да постъпи в Академията. Такива са обичаите ни.