12
Този Враг „Те“
Дризт се изкачи по бялата каменна стълба, отвеждаща в Тиер Брех — Академията на мрачните елфи. Беше облечен подобаващо за благородник, а в ботуша си криеше кинжал — така го бе посъветвал Дайнин. Вторият син на До’Урден достигна до върха, прекрачи под гигантските колони и мина покрай невъзмутимите погледи на двамата стражари — ученици, които тази година завършваха Мелей-Магтеър.
Около двайсет мрачни елфа се лутаха из двора на Академията, но Дризт едва ги забелязваше. Вниманието му беше погълнато изцяло от трите сгради. Вляво се издигаше Сорсъри — островръхата кула на магьосничеството — мястото, където щеше да прекара първите шест седмици от десетата, последна година на своето обучение.
Пред очите на младежа, в дъното на равнината, се извисяваше най-внушителната постройка, Арах-Тинилит, школата на Лот, изваяна в камъка като огромен паяк.
Според мрачните елфи, това беше най-важната сграда в Академията и затова се посещаваше предимно от жени. Момчетата бяха приютявани там шест месеца преди дипломирането им.
Сорсъри и Арах-Тинилит бяха изящни сгради, но в този важен момент най-голямо значение за Дризт имаше постройката вдясно — пирамидалната структура на Мелей-Магтеър, училището на бойците. То щеше да бъде негов дом през следващите девет години. А онези мрачни елфи, които се лутаха по двора, щяха да му бъдат съученици. И те, като Дризт, бяха бойци и им предстоеше да получат същинската си подготовка. Но клас от двайсет и пет мрачни елфа изглеждаше странно голям за една военна школа.
Необичайно беше, че и някои от новоприетите бяха благородници. Дризт се чудеше как ще премери сили с тях; дали уменията му, придобити от тренировките със Закнафейн ще надделеят над техните, получени в битките със собствените им учители.
Тези мисли несъзнателно накараха момчето да си припомни последната схватка със своя ментор. То бързо отпрати неприятния спомен и най-вече обезпокояващите въпроси, които думите на Зак го бяха накарали да си зададе. Сега не беше време за подобни съмнения. Пред него се издигаше Мелей-Магтеър — най-голямото изпитание и най-важният урок в неговия живот.
— Привет — дочу глас той.
Дризт се обърна и видя още един от новопостъпилите ученици. Той носеше меч и кортик, захванати неудобно за колана му, и изглеждаше по-притеснен и от него. Тази гледка успокои младия До’Урден.
— Келноз от дома Кенафин, петнайсетия дом — каза новоприетият.
— Дризт До’Урден от Даермон Н’а’шезбаернон — домът До’Урден, деветия дом на Мензоберанзан — машинално отвърна вторият син така, както му бе наредила матрона Малис.
— Благородник — отбеляза Келноз.
Потеклото на Дризт личеше по това, че елфът носеше фамилията на дома, към който принадлежеше.
— Вашето присъствие е чест за мен — каза новото момче и се поклони ниско.
Младият До’Урден започна да харесва това място. В собствения му дом никой не се отнасяше с него като с благородник. Миг по-късно, когато учителите излязоха навън, той вече не се чувстваше толкова замаян от изискания поздрав на Келноз.
Сред тях Дризт зърна своя брат — Дайнин, но се престори, че не го е видял. Самият той го беше предупредил „да се прави, че не го забелязва и да не очаква специално отношение“.
Камшици заплющяха наоколо, учителите започнаха да крещят какви ужасни неща ще сполетят всички ученици, ако се размотават и Дризт, заедно с останалите младежи, се втурна в Мелей-Магтеър. Момчетата бяха отведени по няколко странични коридора в една овална зала.
— Вие решавате дали ще седите или ще останете прави! — изръмжа един от учителите.
Той видя две момчета да си шепнат встрани, извади камшика си и „Храс!“ — повали единия от нарушителите на пода.
Дризт не може да повярва на внезапната тишина и ред, настъпили в стаята.
— Аз съм Хатч’нет — гръмко обяви учителят. — Повелителят на познанието. В тази зала ще премине обучението ви, което ще трае петдесет цикъла на Нарбондел — елфът огледа богато отрупаните колани на младежите. — Забранено е да внасяте оръжие тук!
Хатч’нет закрачи из стаята — искаше да се увери, че учениците не изпускат от поглед всяко негово движение.
— Вие сте мрачни елфи — изведнъж извика той. — Знаете ли какво значи това? Знаете ли произхода си, историята на вашия народ? Мензоберанзан невинаги е бил наш дом, нито пък пещерите на Подземния мрак. Някога сме обитавали Повърхността на земята — той се извъртя рязко, право към младия До’Урден.