— Той е десети, а аз — Келноз от дома Кенафин — трети!
— А аз осми — заяви Дризт, с нетипичен за него глас, сякаш изпитваше повече гняв, отколкото завист, — а можех да те победя с всяко оръжие.
Съученикът му сви рамене — странно и неясно движение за притежателите на инфрачервено зрение.
— Но не го стори — жестикулира той. — Аз спечелих двубоя.
— Двубой ли? — развълнува се Дризт. — По-скоро измама!
— Кой остана на крака? — ясно му припомни Келноз. — Кой го освети синята светлина от жезъла на учителя?
— Честта повелява във всяка битка да има правила — изръмжа младият До’Урден.
— Има едно правило, да — можеш да правиш всичко, стига да ти се размине. Аз съм победител в нашия двубой, Дризт До’Урден и аз заех по-високата позиция. Това е най-важното!
Спорът се разгорещи, а с това и силата на гласовете им. Вратата на стаята се отвори рязко и един учител пристъпи през прага. Контурите на тялото му ярко се очертаваха на фона на сините светлини в коридора. Двамата ученици се завиха през глава и се престориха на заспали.
Последните думи на Келноз накараха Дризт да стигне до едно важно, заключение. Той разбра, че е настъпил краят на тяхното приятелство, ако въобще бе имало такова.
— Ти си го видял? — попита Алтън, барабанейки нервно с пръсти по малката масичка.
Беше накарал най-младите ученици от Сорсъри да ремонтират стаята му, най-високо разположената в личните му покои, но следите още личаха по каменните стени — последиците от огнената мълния, която бе призовал.
— Да, видях го — отвърна Масой. — Чух и за уменията му да борави с оръжие.
— Осми в класа след Голямата битка — доста добро постижение — отбеляза Безликият.
— Всички казват, че е могъл да завърши първи — сподели чиракът. — Един ден сигурно ще претендира за тази титла. Ще го следя отблизо.
— Няма да доживее, за да я заслужи! — обеща Алтън. — Домът До’Урден възлага големи надежди на младия Дризт с лилавите очи и аз взех решение — ще си отмъстя първо на него. Смъртта му ще накара тази предателка — матрона Малис да страда!
Масой усети, че се задават неприятности и веднъж завинаги реши да сложи край на всичко това.
— Да не си го докоснал! Дори няма да се приближаваш до него.
— Чакам от две десетилетия… — започна учителят, а злобата в гласа му не стихваше.
— Ще почакаш още няколко — отвърна Масой. — Напомням ти, че прие предложението да се присъединиш към дома Хюнет. Такъв съюз изисква подчинение. Матрона СиНафей — нашата матрона-майка — ме натовари със задачата да се заема с Дризт До’Урден и аз ще се подчиня на волята й.
Алтън се облегна на стола, обхвана с крехката си длан останките от брадичката си и внимателно започна да обмисля думите на своя съучастник.
— Матрона СиНафей има план, който ще задоволи цялата жажда за отмъщение, която си изпитвал някога — продължи ученикът. — Но сега те предупреждавам, Алтън ДеВир — изръмжа той и подчерта фамилията на Безликия, която не беше Хюнет. — Ако обявиш война на До’Урден или, ако извършиш каквото и да е злодеяние срещу тях без одобрението на матрона СиНафей, ще си навлечеш гнева на дома Хюнет. Ще те провъзгласим за убиец и самозванец и ще те накажем по всеки възможен начин, позволен от управляващия съвет!
Алтън не можеше да пренебрегне заплахата. Той беше крадец и нямаше свое семейство, освен Хюнет, което го бе осиновило. Ако матроната се настроеше срещу него, той нямаше да си намери съюзници.
— Какъв е планът на СиНафей… матрона СиНафей…, какво ще прави с дома До’Урден? — спокойно попита той. — Кажи ми какво ще е отмъщението, за да мога да преживея мъчителните години, които ще прекарам в очакване.
Масой знаеше, че в този момент трябва да е много внимателен. Матроната не му забрани да говори с Алтън за бъдещите им действия, но ако бе искала вятърничавия учител да знае за тях, щеше да му ги съобщи сама.
— Да кажем, че дома До’Урден става все по-могъщ и ще продължава, докато не се превърне в истинска заплаха за всички управляващи семейства — Масой изпитваше такова удоволствие; обичаше интригите преди започването на война. — Вземи, например, падането на дома ДеВир — нападение изпипано до последната подробност, без оставени следи. Много от благородниците на Мензоберанзан щяха да спят спокойно, ако… — изведнъж той замълча — реши, че не е необходимо да казва повече.