— Какво правите? — дочу се глас от вратата.
Братята се обърнаха натам и видяха сестра си Виерна — учителката в Арах-Тинилит.
— Веднага разкарайте тези оръжия — смъмри ги тя. — Домът До’Урден не може да си позволи подобни вътрешни противоречия точно сега!
Разбрал, че няма друг избор, Дайнин се подчини на думите й, без да се поколебае. Дризт стори същото.
— Този път извадихте голям късмет — каза Виерна — защото няма да докладвам на матрона Мадис за това безразсъдство. Но тя няма да се смили над вас, гарантирам ви го.
— А ти какво правиш в Мелей-Магтеър, без да е известено присъствието ти тук? — попита първият син, обезпокоен от държанието на Виерна.
И той беше учител в Академията, и той заслужаваше малко уважение, въпреки че беше просто един мъж. Виерна огледа коридора от двете страни, после влезе в стаята и затвори вратата.
— За да предупредя братята си — тихо им обясни тя. — Носят се слухове, че се готви заговор срещу дома До’Урден.
— Но кой? С каква цел?
Дайнин губеше търпение, а Дризт ги наблюдаваше отстрани притеснен и смълчан.
— За да отмъстят за унищожаването на ДеВир, предполагам — отвърна Виерна. — Още не ми е известно — слуховете са неясни. Но въпреки това, исках да ви предупредя, за да бъдете особено предпазливи през идните месеци.
— Домът ДеВир падна преди много години — промълви Дайнин. — Какво наказание могат да ни наложат?
Жрицата сви рамене.
— Това са просто слухове. Но не бива да ги пренебрегваме!
— Обвинили са ни в злодеяние? — попита Дризт. — Нашето семейство трябва да призове лъжесвидетеля, който го е сторил.
Виерна и Дайнин се спогледаха усмихнати.
— Злодеяние? — изсмя се жрицата.
На лицето на младежа се изписа объркване.
— В нощта, в която ти се роди, домът ДеВир престана да съществува. Благодарение на едно перфектно нападение.
— Домът До’Урден? — едва промълви Дризт.
Той не можеше да проумее това, което току-що бе научил. Естествено знаеше и за други такива битки, но се надяваше, че собственото му семейство стои над тези неща — над тези отвратителни убийства.
— Една от най-прекрасните екзекуции, извършвани някога — хвалеше се Виерна. — Без нито един жив свидетел.
— Вие… нашият дом… е избил друго семейство?
— Внимавай какви ги приказваш, втори сине — предупреди го Дайнин. — Беше извършено перфектно. По тази причина за жителите на Мензоберанзан това никога не се е случвало.
— Но домът ДеВир е престанал да съществува — не разбираше Дризт.
— До последното дете — засмя се първият син.
В този момент в главата на младежа нахлуха хиляди мисли, хиляди въпроси, които се нуждаеха от отговор, но само един стоеше пред всички останали като горчива буца, заседнала в гърлото му.
— Къде е бил Закнафейн през тази нощ? — попита той.
— В параклиса, разбира се. При жриците на дома ДеВир — отвърна му Виерна. — Закнафейн се справя с тези задачи отлично.
Дризт се олюля — не можеше да повярва на думите й. Знаеше, че Зак е убивал мрачни елфи, че е убивал жрици на Лот, но си мислеше, че е бил принуден да го стори, че е било при самозащита.
— А ти трябва да се отнасяш с повече уважение към своя брат. Да вадиш оръжие на Дайнин?! — сгълчи го сестра му. — Той ти спаси живота!
— Ти знаеш? — подсмихна се първият син и изгледа учителката с любопитство.
— Аз и ти бяхме свързани през онази нощ — припомни му Виерна. — Разбира се, че знам.
— За какво говориш? — попита Дризт и почти се страхуваше да чуе отговора.
— Ти трябваше да си третият син в семейството — обясни му тя. — Третият жив син.
— Научих за брат ми Нал… — името заседна на гърлото му, когато младият До’Урден започна да проумява. Всичко, което знаеше за Налфейн бе, че е бил убит от друг мрачен елф.
— В Арах-Тинилит ще ви научат, че по обичая третите синове се принасят в жертва на Лот — продължи Виерна. — Ти също беше обещан, но в нощта, когато се роди — в нощта, в която нападнахме ДеВир — Дайнин стори необходимото, за да заеме поста на първи син на До’Урден — тя хвърли закачлив поглед към своя брат, изправил се с гордо скръстени ръце, и му се усмихна. — Вече мога да говоря за това — каза тя, а той й кимна в съгласие. — То се случи много отдавна и няма да накажат Дайнин за действията му.