— Тя ни дарява със сила! — изкрещя Виерна.
— Тя ни отнема всичко, което ни прави по-достойни от камъните, по които стъпваме! — изкрещя в отговор Дризт.
— Светотатство! — надсмя му се тя, а думата, процедила се от устата й, наподобяваше лющенето на змийския камшик на матроната-повелителка.
От дъното на залата изригна вик на екстаз, пропит с болка.
— Нечестиво сборище — промърмори младежът, погледнал настрани.
— Все пак има полза от всичко това — отвърна сестра му, успяла бързо да овладее раздразнението си.
Дризт й хвърли обвинителен поглед.
— Нима си имала подобно преживяване?
— Аз съм върховна жрица — отвърна простичко Виерна.
Изведнъж на Дризт му причерня — яростта му беше толкова силна, че младежът едва не загуби съзнание.
— И какво? Достави ли ти удоволствие? — изкрещя той.
— Направи ме по-силна — изръмжа в отговор Виерна. — Не можеш да си представиш колко ценно е това.
— А какво ти струваше?
Плесницата й едва не го повали на земята.
— Ела с мен! — каза тя и го сграбчи за дрехата. — Искам да ти покажа едно място.
Те напуснаха Арах-Тинилит и прекосиха двора на Академията. Когато стигнаха до колоните, бележещи входа към Тиер Брех, Дризт се поколеба.
— Не мога да мина между тях — припомни той на сестра си. — Все още не съм завършил Мелей-Магтеър.
— Формалност — отвърна Виерна, без да забавя крачка.
— Аз съм повелителка в Арах-Тинилит; разполагам с достатъчно власт, за да те дипломирам.
Дризт не беше убеден в правотата на думите й, но тя наистина беше учителка в школата на Лот. И макар да се страхуваше от строгия правилник на Академията, младежът предпочиташе да не ядосва сестра си отново.
Той я последва надолу — излязоха от Тиер Брех по широката каменна стълба и поеха по криволичещите улички на Мензоберанзан.
След известно време, Дризт събра смелост и я попита:
— Вкъщи ли отиваме?
— Не, не още — лаконично отвърна Виерна и младежът реши да не я заговаря повече.
Те се насочиха към източния край на голямото подземие — отвъд стената, в която беше изграден дома на До’Урден — и стигнаха до входовете на три малки тунела — всичките охранявани от статуи на огромни скорпиони, искрящи във вълшебен огън. Виерна спря за миг, за да реши накъде да тръгнат, после пое по най-малкия коридор.
Минутите се изнизаха в час, а двамата не спираха. Проходът се разшири и скоро ги отведе в една подземна гробница, в която се пресичаха много коридори. Докато вървяха напред, Дризт бързо изгуби представа за пътя, който бяха изминали, но Виерна следваше определен маршрут и изглежда добре го познаваше.
Изведнъж, след един нисък свод, подът на пещерата сякаш пропадна и те се озоваха на тясна издатина в камъка, пред която се разкриваше огромна пропаст. Дризт погледна сестра си с любопитство, но когато видя дълбоко съсредоточената Виерна, реши да отложи въпроса си. Тя промълви няколко прости заклинания, после потупа себе си и младия До’Урден по челото.
— Ела — изкомандва тя.
Двамата с Дризт пристъпиха през ръба и с помощта на левитацията се понесоха плавно надолу към дъното на пропастта.
Дризт можеше да усети опасността, която криеше това място. Лека мъгла от далечен топъл извор или катранена яма обгръщаше камъка. Във въздуха се носеше мрачно зло.
— Не се страхувай — на езика на жестовете му каза Виерна. — Направих магия, която ще ни прикрие. Те не могат да ни видят.
— Те? — попита с ръце Дризт, но веднага щом помръдна усети бързо, припкащо движение до себе си.
Той проследи погледа на Виерна — напред към една далечна заоблена скала и видя как злочестото същество застана върху нея.
В началото Дризт си помисли, че това бе мрачен елф. И наистина от кръста нагоре съществото беше мрачен елф, макар и изпит и блед. Долната му част, обаче, наподобяваше паяк с девет крака, които поддържаха тялото му. В ръцете си, създанието държеше опънат лък и изглеждаше объркано — явно не можеше да различи кой е натрапникът, нахлул в бърлогата му.
Виерна остана доволна, когато видя погнусата, изписана по лицето на своя брат, докато той наблюдаваше съществото.
— Огледай го добре, малки братко — жестикулира тя. — Виж каква е съдбата на онези, дръзнали да разгневят Кралицата на Паяците.