— Какво е това? — бързо попита Дризт.
— Драйдер — прошепна Виерна на ухото му, а после добави на езика на жестовете. — Лот не е от милостивите богини.
Дризт гледаше като хипнотизиран как драйдерът се въртеше върху камъка и търсеше неканените гости. Младият воин не можеше да определи дали е мъжки или женски, така издуто бе тялото му, но знаеше, че това не е от значение. Създанието не беше родено по естествен начин и нямаше да остави поколение след себе си, независимо от своя пол. То не бе нищо повече от едно измъчено същество, което по всяка вероятност мразеше себе си повече от всичко, което го заобикаляше.
— Но аз съм милостива — продължи с жестове Виерна, макар да знаеше, че вниманието на брат й е погълнато изцяло от драйдера.
Тя се облегна на стената. Изведнъж, Дризт се досети за намеренията й и се обърна към нея. Но бе късно — Виерна потъна в камъка.
— Сбогом, малко братче — долетя последният й вик. — Тази съдба е по-добра от онова, което наистина заслужаваш.
— Не! — изрева Дризт и задраска по празната стена.
Изведнъж кракът му беше пронизан от стрела. Мрачният елф се обърна, за да посрещне грозящата го опасност и ятаганите проблеснаха в ръцете му. Драйдерът се прицели за втори път.
Дризт искаше да се претърколи към някой камък, да се скрие зад него, но раненият му крак се парализира и остана съвсем безчувствен. Това беше отрова.
Младежът успя да вдигне ятагана си и да отклони летящата към него стрела, но след това падна на едно коляно и притисна с ръка раната си. Усещаше как студената отрова пълзи нагоре по крайника му, но не се поколеба, изтръгна стрелата и отново насочи вниманието си към нападателя. По-късно щеше да се тревожи за раната; само се надяваше да може да се погрижи за нея навреме. Сега най-важното бе да се измъкне от тази пропаст.
Дризт се обърна, за да избяга и да потърси закрито място, откъдето да левитира нагоре — обратно към издатината, но се озова лице в лице с още един драйдер.
Брадвата му профуча край рамото на младежа и пропусна своята цел на косъм. Дризт парира следващия удар на съществото; с другия си ятаган се опита да го промуши, но беше блокиран от втората брадва на драйдера.
Вторият син на До’Урден беше спокоен и уверен; знаеше, че е способен да победи този полуелф, въпреки неподвижния си крайник, докато не беше пронизан от друга стрела — този път в гърба.
От силата на удара Дризт политна напред, но успя да парира следващата атака на драйдера, застанал пред него. После падна на колене и се строполи на земята.
Съществото, размахващо брадвата, помисли, че Дризт е мъртъв и се понесе към него. Тогава мрачният елф се претърколи и се озова точно под издутия корем на създанието; с все сила заби ятагана си в него и с едно извъртане се измъкна изпод водопада от телесни течности на паяка.
Раненият драйдер се опита да побегне, ала падна на една страна и вътрешностите му се изсипаха по каменния под. Въпреки всичко, за Дризт нямаше надежда. Сега не само кракът, но и ръцете му бяха парализирани. Когато другото създание се спусна срещу него, той вече не се надяваше, че може да го победи. Опитваше се да запази съзнание, търсеше начин да се спаси — щеше да се бори до смъртта си.
Клепачите му натежаха…
Тогава младежът усети как една ръка го сграбчи за плаща, изправи го рязко и го блъсна в стената.
Той отвори очи и видя лицето на сестра си.
— Жив е — чу я да казва. — Бързо, трябва да го върнем у дома и да се погрижим за раните му.
Вторият син на До’Урден видя, че към него се приближи още една фигура.
— Мислех, че така ще е най-добре — извини се Виерна.
— Не можем да си позволим да го изгубим — прозвуча безчувствен отговор.
Дризт познаваше този глас. Пред очите му беше замъглено и той се помъчи да различи образите.
— Малис — прошепна той. — Майко…
Силният шамар прочисти съзнанието му.
— Матрона Малис! — изръмжа тя, само на инч от лицето на сина си. — Никога не го забравяй!
Студенината на майка му можеше да се мери само с тази на отровата и облекчението, което бе изпитал от присъствието й, се разсея толкова бързо, колкото смъртоносното вещество се разнасяше по тялото му.
— Трябва да научиш къде ти е мястото! — изрева Малис — повтаряше заповедта, преследвала Дризт през цялото му детство. — Слушай какво ще ти кажа! — настоя тя и вторият й син се заслуша внимателно. — Виерна те доведе тук, за да те убие. Опита се да прояви милост към теб — разочарована Малис погледна към дъщеря си и продължи. — Разбирам желанията на Кралицата на Паяците много по-добре от нея — при всяка дума на матроната, лицето на Дризт се посипваше със слюнка. — Ако някога пак злословиш по адрес на Лот, нашата богиня, аз самата ще те доведа тук. Но не за да те убия; това ще е прекалено лесно — тя обърна лицето на Дризт така, че да види добре гротескните останки от мъртвото същество. — Ти ще се върнеш на това място — увери го Малис, — за да се превърнеш в драйдер!