Градът на мрака

Четвърта част Гуенивар

Какви са тез очи, които виждат болката в дъното на моята душа. Какви са тез очи, които виждат мощта на моя народ — така покварена, поощрявана с играчки необуздани: стрели и мълнии, мечове и ятагани?

Това са твоите очи — волният бяг и отскокът силен, лапите от кадифе и ноктите прикрити, оръжия, що търпеливо чакат своя час, не се обагрят те напразно с кръв, нито с измами смъртоносни.

Лице в лице, ти мое огледало, отражение, в спокоен вир от светлина. Щях ли да запазя този образ изписан на лицето си, щях ли да запазя сърцето си, неопетнено?

Гордей се с твоя честен дух, могъща Гуенивар, не ме оставяй никога, приятелко най-вярна.

Дризт До’Урден

17 Завръщане у дома

Вторият син на До’Урден се дипломира навреме, тържествено и с най-големи почести в целия клас. Вероятно матрона Малис бе разговаряла с подходящите мрачни елфи, за да смекчи вината му и да не бъде наказан, ала Дризт предполагаше, че присъстващите на Церемонията по Завършването просто не бяха забелязали неговото отсъствие.

Той премина през украсената порта на дома До’Урден, привлече погледите на редовата войска и застана под голямата тераса на сградата.

— Е, каквото и да става, аз съм си вкъщи — въздъхна той.

След случилото се в леговището на драйдера, Дризт често се питаше дали някога отново ще възприеме дома До’Урден като свой дом. Но матрона Малис го очакваше и трябваше да побърза — не биваше да закъснява.

— Хубаво е, че се завърна у дома — поздрави Бриса своя брат, когато го видя да се издига над парапета на терасата.

Редом до сестра си, Дризт неуверено прекрачи през главния вход на сградата. Опитваше се да се почувства сигурен сред всичко, което го заобикаляше. У дома, така бе казала Бриса, но в този момент това място му изглеждаше толкова непознато, колкото и Академията през първия учебен ден. За дългия живот на мрачните елфи, десет години не бяха много, но за младия боец това отсъствие бе достатъчно, за да го откъсне от родния му дом.

Мая се присъедини към тях в големия коридор, водещ към фоайето на параклиса.

— Принц Дризт, добре дошъл — приветства го тя. Дризт не можа да определи дали в думите й се съдържаше сарказъм или не. — Научихме за високите ти постижения в Мелей-Магтеър. Твоите умения са чест и гордост за дома До’Урден! — въпреки сериозността на казаното, Мая не се стърпя и се изкикоти подигравателно. — Радвам се, че не стана храна за драйдерите.

Свирепият поглед на Дризт бързо стопи усмивката й.

Мая и Бриса се спогледаха разтревожени. Те знаеха как Виерна бе наказала втория син на До’Урден и как впоследствие матрона Малис бе изляла яростта си върху него. Двете сестри хванаха дръжките на змийските камшици, готови да ги измъкнат — не знаеха каква глупост може да стори опасният им по-малък обхват.

Но нито матрона Малис, нито върховните жрици бяха причина Дризт да внимава при всяка своя стъпка. Той знаеше къде му е мястото и какво трябва да направи, за да е доволна матроната. Но в това семейство имаше един друг мрачен елф и той изпълваше душата на младежа с безпокойство и гняв. От всичките му роднини само Закнафейн се представяше за такъв, какъвто не беше. По пътя към параклиса Дризт се озърташе притеснено във всеки страничен коридор. Чудеше се кога ли щеше да се появи Повелителят на меча?

— След колко дни заминаваш, за да се включиш в патрулите? — прекъсна размислите му Мая.