Вторият син на До’Урден вярваше, че се е излъгал и в него.
На втория ден, откакто се бе завърнал, когато Нарбондел, часовникът на града, отбеляза настъпването на новия цикъл, вратата на малката стаичка се отвори и Бриса влезе в нея.
— Матрона Малис те вика — ухили се злобно тя.
Хиляди мисли запрепускаха в главата на Дризт, докато взимаше ботушите си и последва сестра си надолу по коридорите към параклиса. Дали Малис и останалите не бяха разбрали за истинското му отношение към нечестивото им божество? Какви ли наказания го чакаха? Несъзнателно Дризт погледна към паяците, изваяни по сводестия вход на параклиса.
— Би трябвало по-добре да познаваш това място и да се чувстваш по-спокоен тук! — смъмри го Бриса, когато забеляза притеснението му. — В този дом е събрано цялото величие на нашия народ.
Дризт сведе поглед, без да отговаря; много внимаваше дори да не си помисля за язвителните отговори, насъбрали се в душата му… Когато влязоха в параклиса, притеснението му се удвои. Пред матроната-майка, както подобава, бяха застанали Ризен, Мая и Закнафейн; отстрани до тях бяха Дайнин и Виерна.
— Всички сме тук — оповести Бриса и зае мястото си до матроната.
— На колене! — изкомандва Малис и цялото семейство се подчини на думите й.
Тя бавно закрачи покрай тях и всеки свеждаше погледа си, когато великата матрона минеше покрай него, в знак на уважение или просто от възпитание.
Малис спря до Дризт.
— Притеснява те присъствието на Дайнин и Виерна — заяви тя, а Дризт надигна очите си към нея. — Още ли не си разбрал изкусните похвати, благодарение на които оцеляваме?
— Мислех си, че ще продължат да преподават — обясни Дризт.
— Това няма да е в наша полза — отвърна Малис.
— Присъствието на повелителка и повелител в Академията не ни ли осигурява повече предимство сред другите домове? — осмели се да попита Дризт.
— Да, така е — отвърна Малис, — но силата ни няма да е събрана на едно място. Чул ли си нещо за предстоящата война?
— Чух разни подмятания, че над нас е надвиснала опасност — каза Дризт и погледна към Виерна, — но само това.
— Чул си подмятания?! — ядоса се Малис — синът й не проумяваше значимостта на проблема. — Малко домове успяват да разберат толкова много преди да са ги нападнали! — Тя се обърна към всички присъстващи в залата и заяви. — В слуховете винаги се крие някаква истина.
— Кой? — попита Бриса. — Кой е домът, имащ смелостта да заговорничи срещу До’Урден?
— Със сигурност не е по-низш от нас — обади се Дайнин, без да е поискал разрешение да говори и без да са го попитали.
— Откъде знаеш? — попита Малис, без да го сгълчи за проявената наглост.
Матроната знаеше, че Дайнин е от голямо значение за дома До’Урден и че участието му в този разговор също ще е от полза.
— Нашият дом е девети в града — обясни Дайнин, — но в нашите редици има четири върховни жрици; две от тях са били повелителки в Арах-Тинилит. Също така, разполагаме и с двама бивши преподаватели от Мелей-Магтеър — първият син погледна към Зак, — а Дризт се дипломира с най-големи почести в училището за бойци. Войниците ни наброяват почти четиристотин — всичките са много изкусни и са влизали в битка. Малко са домовете, които могат да се похвалят с такива постижения.
— Какво имаш предвид? — остро попита Бриса.
— Ние сме деветият дом — засмя се Дайнин, — но малцина от управляващите могат да ни победят…
— И нито един от домовете с по-малко влияние — довърши мисълта му матрона Малис. — Имаш добра преценка, първи сине. И аз стигнах до същите заключения.
— Един от първите домове се страхува от До’Урден — добави Виерна. — И ще му се наложи да ни премахне, за да защити влиянието си.
— И аз така мисля — отвърна Малис. — Макар че такива случай не се срещат много често; обикновено войните между семействата се предизвикват от по-нисш дом, който се стреми да се издигне в йерархията на града.
— Трябва да сме много предпазливи — каза Бриса.
Дризт внимателно слушаше разговора им и се опитваше да проумее цялата ситуация, без да изпуска Закнафейн от очи — мрачният елф бе застанал отпуснат, леко наклонен на една страна. Какво ли мислеше коравосърдечният Повелител на меча за всичко това? Дризт се замисли. Дали мисълта за такава война не го вълнуваше? Дали не го вълнуваше възможността да убие още мрачни елфи?