Уебстър изпи уискито и се премести при машината с циферблатите, разположена до бюрото му.
Набра няколко цифри по памет, без да прибягва до помощта на запаметяващи устройства. Знаеше много добре къде отива.
Пръстът му натисна клавиш и стаята се разтвори. Или сякаш се разтвори. Останаха само креслото, в което бе седнал, част от бюрото и част от самата машина. Нищо друго.
Креслото се оказа върху склона на хълм, покрит със златиста трева и изпъстрен с изкривени от вятъра хилави дръвчета. В подножието му имаше езеро, зад което се простираха пурпурни зъбери. Покрити тук-таме със синьозелени петна, образувани от иглолистни гори, губеха се в далечината, където постепенно преминаваха в синкави заснежени върхове, извисяващи се зад тях и над тях в неравна планинска верига.
Вятърът люто брулеше сгушилите се дръвчета и внезапните му пориви раздвижваха високата трева. През далечните върхове все още се прецеждаха последните слънчеви лъчи.
Самота и величие. Това бяха чувствата, навявани от затаилото се долу езеро и от подобните на остриета сенки върху далечните скатове.
Уебстър се намести по-удобно в креслото си. Погледът на присвитите му очи бе отправен към зъберите.
— Може ли да вляза? — разнесе се нечий глас съвсем отблизо, едва ли не иззад рамото му.
Мек и съскащ глас, съвсем нечовешки. Глас, добре познат на Уебстър. Кимна утвърдително.
— Разбира се, Джуейн.
Леко се извърна и видя ниския изящно изработен пиедестал, върху който се бе разположила покритата с козина фигура на марсианеца с благ поглед. Зад пиедестала се съзираха очертанията на други неземни мебели, разположени в жилището на събеседника му от Марс.
Марсианецът протегна покрита с козина ръка към планинската верига.
— Ти обичаш това — каза. — Ти можеш да го разбереш. Мога да разбера как го разбираш, но за мен то е изпълнено повече с ужас, отколкото с красота. Това е нещо, което никога не бихме могли да имаме на Марс.
Уебстър протегна ръка, но марсианецът го спря.
— Остави това — рече му. — Знам, защо дойде тук. Самият аз нямаше да дойда в този час, освен ако един стар приятел…
— Много мило е от твоя страна — каза Уебстър. — Радвам се, че дойде.
— Баща ти е бил велик човек — каза Джуейн. — Спомням си колко често ми говорете за него през годините, когато беше на Марс. Тогава каза, че някой ден ще се върнеш тук. Защо не го направи?
— Защо ли? Просто никога…
— Не ми обяснявай — каза марсианецът. — Вече знам причината.
— След няколко дни синът ми ще отпътува за Марс — каза Уебстър. — Ще му заръчам да ти се обади.
— Това ще ми достави удоволствие — каза Джуейн. — Ще се радвам да го посрещна.
Сетне се размърда неловко върху ниския пиедестал.
— Може би и той продължава семейната традиция.
— Не — отвърна Уебстър. — Следва инженерство. Не се интересува от хирургия.
— Той е в правото си да следва пътя, който е избрал — отбеляза марсианецът. — Всеки има възможност да мечтае.
— Така е — съгласи се Уебстър. — Мечтанията му обаче приключиха. Може би ще стане велик инженер. Интересува го космосът. Говори за кораби, които ще пътуват към звездите.
— Може би пък родът ти да е допринесъл достатъчно за медицинската наука — изказа предположение Джуейн. — Ти и баща ти…
— А преди това и неговият баща — допълни Уебстър.
— Марс ти е задължен заради твоята книга — каза Джуейн. — Може би ще предизвика по-широк интерес към марсианските проблеми. От моите сънародници не стават добри доктори. Липсва им необходимото възпитание. Странно е колко са различни начините, по които се развива разумът на различните раси. Странно е, че на Марс никога не се е мислело за медицина. Буквално никога. Потребността от нея е била заменена от култ към фатализма. Докато още в зората на вашата раса, когато хората все още са живеели в пещери…
— Има и много неща, за които вие сте помислили, а ние въобще не сме се сетили — каза Уебстър. — Сега изпитваме удивление от факта, че сме могли да ги пропуснем. Имам пред вид способности, които вие сте развили, а ние не притежаваме. Да вземем например твоята специалност, философията. Различава се от нашата. Вашата е истинска наука, докато нашата не успя да се превърне в нещо повече от подредени опити да се напипа истината. При вас философията е нещо логично и използуваемо, нещо, което може да се приложи, истински инструмент.
Джуейн понечи да каже нещо. За миг сякаш се поколеба, но сетне проговори.
— Усещам, че съм на път да открия нещо. Нещо, което би могло да се окаже ново и изумително. Както за вас, хората, така и за нас, марсианците. Това е нещо, с което се занимавам от години. В основата му са някои идеи, до които достигнах след пристигането на хората. С никого не съм ги споделял, защото не бях уверен докрай в истинността им.