В това, че Човекът умишлено е представен като създание, осъзнаващо собствените си недостатъци, няма никакво съмнение. В настоящото предание човекът Грант говори за „общоприетите представи за логиката“ и е очевидна преценката му, че с човешката логика нещо не е наред. Обяснява на Натаниел, че човешката раса винаги е разтревожена от нещо. Храни инфантилна надежда в теорията на Джувейн и я възприема като потенциално спасение на човешката раса.
Накрая Грант, осъзнал разрушителността, присъща на расата му, поверява съдбата на човечеството на Натаниел.
От всички действуващи лица в преданието Натаниел навярно е единственият, който може би действително е съществувал. Това име често се споменава и в други предания за миналото на нашата раса. Макар и да е немислимо да е бил в състояние да извърши всички приписвани му в тези предания подвизи, прието е да се вярва, че наистина е съществувал и е бил изтъкната личност. Основанията да бъде оценяван по този начин, естествено, отдавна са потънали в бездната на времето.
Човешкото семейство Уебстър, упоменато още в първото предание, продължава да играе значителна роля и в останалата част от легендата. Възможно е съществуването на това семейство да е довод в подкрепа на тезата на Тайг. Не е изключено, обаче, то да е просто елемент от авторски похват, средство за изтъкване на приемствеността между отделните предания, които иначе нямат особени връзки помежду си.
Тези, които възприемат текста твърде буквално, биха могли да бъдат шокирани от твърдението, че Кучетата са резултат от намесата на Човека. Според Роувър, възприемал открай време легендата като чиста митология, в случая се сблъскваме с древен опит да се обясни произхода на нашата раса. Сякаш за да компенсира отсъствието на факти, преданието предлага обяснение, което по принцип не се отличава от божествената намеса. За един първичен разум това е правдоподобен и убедителен начин да се обясни нещо, за което не се знае абсолютно нищо.
III. ПРЕБРОЯВАНЕ
Ричърд Грант си почиваше до малкия извор, който бликаше от склона на планината и сетне образуваше блестящ виещ се поток, когато катерицата профуча покрай него и бързо се изкачи върху наклоненото дърво до него. Подир нея, като образуваше вихрушка от окапали есенни листа, тичаше малко черно куче.
Когато видя Грант, то се спря, вгледа се в човека и размаха опашка. Очите му бяха изпълнени с веселие.
— Здрасти — усмихна му се Грант.
— Здравей — отвърна му кучето.
Грант веднага се отърси от леката си дрямка и зина от удивление. Кучето му се усмихна и от устата му провисна дълъг червен език.
Грант посочи с пръст към дървото.
— Твоята катерица е ей-там горе.
— Благодаря — каза кучето. — Знам това. Надушвам я.
Изуменият Грант се озърна, като предположи, че някой се шегува с него. Бе му добре известна способността да се говори през стомаха. Наоколо обаче нямаше никой. В гората нямаше нищо, ако изключим него, кучето, бълбукащият ручей и катерицата, цвърчаща на дървото. Кучето се доближи.
— Казвам се Натаниел — каза.
Да, произнесе думи. В това нямаше никакво съмнение. Изрече ги почти като човек, но някак си твърде внимателно. Както би ги произнесъл човек, изучаващ чужд език. Грант долови акцент, който не можа да определи. Забеляза и своеобразната интонация на кучето.
— Живея от другата страна на хълма, у семейство Уебстър — заяви то.
Седна и заудря с опашка върху земята, като разпиля есенните листа. Изглеждаше изключително щастливо. Грант внезапно щракна с пръсти.
— Брюс Уебстър! Трябваше да съобразя, естествено. Радвам се да се запозная с теб, Натаниел.
— А ти кой си? — попита Натаниел.
— Аз ли? Аз съм Ричърд Грант, преброител.
— Какво означава преб… преб…
— Преброителят е човек, който преброява хората — поясни Грант. — Правя преброяване.
— Все още има много думи, които не мога да изрека — каза Натаниел.
Стана, отиде до ручея и шумно започна да лочи. След като утоли жаждата си, прилегна до човека.
— Би ли застрелял тази катерица? — попита.
— Наистина ли искаш да го направя?
— Естествено — отвърна Натаниел.
Тя обаче бе изчезнала. Обиколиха почти обезлистеното дърво, обаче не я видяха. Не съзряха нито криеща се рунтава опашка, нито наблюдаващи ги кръгли очички. Бе използувала разговора им, за да избяга. Натаниел бе малко разочарован, но се постара да не издаде чувствата си.
— Защо не прекараш нощта у нас? — отправи покана до Грант. — Сутринта бихме могли да отидем на лов и да прекараме цял ден на открито.