— Ех, безумецо! Де ще срещнеш плът моминска да изваеш образи на Чистотата, кога си омърсил с прегръдка сластна — и тяло, и дух?
- - - - - - - - -
И там, де гасне Тебес в златните талази на Свещената Река през дни на пълнолуние, съзря Черният Странник Великата Неродена, която верните зват Изис.
Тя стоеше над Нил, разпънала ръце над почиващата земя.
И взе тогава Черният Странник длето и млат да изсече образа на Великата Неродена.
И благоговение движеше неговата десница, а длетото се впиваше в камъка — сякаш внизвано от ръка на бог.
Но в сетния миг, кога трябваше да завърши с два удара на млата сключените нозе на богинята, мисъл знойна му спря ръката. . .
И рече Черният Странник в сърцето си тогава:
— ... Една останала е чиста!. . . Една не съм осквернил още с допиране! Ех, безумецо! И ти помисли, че си разпалил страст по цялата земя! Като дете си свърнал, без да стигнеш края:—Тя стои неопетнена и се смее над твоята слабост, а ти седиш и чукаш каменни отломки!. . .
И той зафърли млат, спрян нечакано, разметна дреха и пристъпи, разпален от знойна страст.
И като мъж погледна той Великата Неродена, която стоеше гола и чиста пред него — и в този миг в жилите му се повърна младежка мощ — и той усети забравена страст да припаря и парлива похот да го тегли към Последната, що бе оставил чиста.
И в страшен замах прегърна Великата Неродена.
Ала скъса се нещо през този скок у него.
Той падна ничком и не сгледа кога бе изчезнала Последната от жените. . .
Смях отрови чистите простори на нощта, гмеж чакали и хиени препълниха синята шир — и смееха се бесове и пъклени чада пред поражението на Черния Странник.
А там, де чукът удари в падане кумира, разтленна кръв изпръска — и крокодили се родиха.
- - - - - - - - -
Пазете се!
В разпътна нощ разпътни сенки бродят!
И — горко на самотните в този миг!
- - - - - - - - -
И прогневи се Ра, та спря Слънцето — и мрачина голяма простря криле над земята.
И разтвориха се земните щерни — и бликна гореща вода като из грамадни котли, подгрявани от невидим вълшебник.
И седем деня трая изригването на водата — и вси животни изгоряха от горещите талази.
А хората се покатериха по двете планини — да запазят от смърт и огън своята плът.
А на седмия ден отключи Ра небесните водоеми, та рукна черен дъжд — да потопи земята и земните планини — и да изтреби хората.
Защото вси човеци бяха последвали в грях Черния Странник и летяха по блудни пирове като догани на кървав леш.
- - - - - - - - -
И почна да се издига водата и да залива планините. И всеки здрав човек бягаше там — и се катереше по върховете.
А Белият Цар стоеше на своята планина и викаше:
- Не се качвайте горе, защото никой не ще бъде спасен! И аз — и вие: всички ще погинем!
А на Червената Планина стоеше Черният Странник и викаше:
— Все по-горе пълзете! Никой потоп не ще залее Върха. Защото на Върха - е Бог!
И те го слушаха — и се катереха от скала на скала и от чука на чука.
А сакатите, немощните и безсилните останаха, защото всеки ги тъпчеше — и водите ги заляха.
И по върховете останаха само онези, чиито мишци бяха здрави като челюсти на лъв.
- - - - - - - - -
А по върха на Бялата Планина се не покачи никой, защото се боеше да не погине заедно с Белия Цар.
И всички се съвзеха по Червената Планина, защото тя бе по-висока — и защото знаеха, че на Черния Странник е дарено Безсмъртие.
А всеки вярваше, че близо до Безсмъртния не ще умре.
- - - - - - - - -
А Белият Цар, самин на своята Планина, говореше с Амона — и Небесният Господар го научи що да стори, за да спаси себе си и своите деца.
И повели му да изгради заедно с четиримата си сина кораб — и да го засмоли отвън и отвътре.
И после да влезе в кораба с децата си.
А той имаше четирима сина и една дъщеря.
И почнаха да строят кораб — и с него бленуваха да преплуват водите на потопа, та да спечелят Безсмъртие.
- - - - - - - - -
А дъщерята на Белия Цар се наричаше Амра — и тя обичаше Черния Странник.
И — доде баща и братя строеха кораб — тя махаше запален факел над тях, за да види Черният Странник от своя връх що правят.
А водата наближаваше върха на Бялата Планина.
Корабът бе много голям — и кога го сглобиха навръх планината, кървав факел разви лъчи над него.
И Черният Странник видя кораба и разбра всичко.
И кога корабът бе готов — и в него бе влязло семейството на Белия Цар, водите почнаха да наближават върха на Червената Планина.
Там също светеха факли — и Белият Цар видя, че хората на върха правят нещо.
А водата заливаше върха на Планината — и корабът почна бавно да се разклаща — както огромен крагуй размахва крила, преди да фръкне.