— Предполагам на място като това тя сигурно ще го накара да я извежда на разходки на лунна светлина…
Тони потърка брадичка.
— Фреди е бил прав — отбеляза той с равен глас.
— Фреди?
— Брат ми.
— И той ли работи тук?
Тони се засмя.
— Да работи? Фреди? Ти не го познаваш. Той даже и пръстта си трудно помръдва.
Очите й се разшириха от споходило я подозрение.
— Слушайте — каза тя. — Кой сте вие всъщност? Изобщо не говорите като шофьор.
— Добър вечер, Ваша светлост — изрече гласът на мама Прайс зад тях, след което дискретно изхълца. — Търся ви навсякъде.
Момичето бе скочило от дивана и гледаше с укор слушателя на непредпазливите й признания.
— Ваша светлост? — изви тя.
— Съжалявам — каза й Тони. — Здравей, мамче.
— Не беше честно!
— Знам. Съжалявам.
— Така да ме подведете!
Госпожа Прайс смъмри момичето:
— Не се дръж обидно с Негова светлост, Поли. Какви ги приказваш?
— Мамче — каза Тони, — срам ме е да си призная, но наистина я подведох. Сигурно си ме възпитала много лошо.
— Можете да бъдете сигурен, милорд — отвърна намусено госпожа Прайс, — че съм ви обичала и съм се грижила за вас така, както всяко бебе мечтае да го обичат и да се грижат за него.
— Но явно малко си пускала в действие четката за коса. И ето какъв е резултатът. Аз излъгах съзнателно тази млада дама. Излъгах я, признавам си. Заблудих я и това си е.
Той скри лицето си в шепи. Поли се засмя. Госпожа Прайс се намръщи още повече.
— Ти притесняваш Негова светлост — успя да каже госпожа Прайс между две изхълцвания.
— Не — възрази Тони, — аз я притесних. Ние така се и срещнахме.
— Всичко туй ми изглежда много подозрително — каза строго госпожа Прайс. — И ако ме питате дали ми харесва, честно ще ви кажа, че изобщо не ми харесва.
Тя щеше да доразвие подхванатата тема, но в този момент вратата се отвори и Слингсби влетя в стаята.
— О! Пак си тук! Не ти ли казах…
В този миг той забеляза Тони и видът му на гневен хунски вожд тутакси бе заменен от икономско достолепие.
— Моля за извинение, милорд, нямах представа, че Ваша светлост е в стаята.
— Всичко е наред, Слингсби.
— Искам да ви уверя, милорд, че нямам вина заради това, че тази жена влиза и излиза оттук на всеки две минути като заек в дупката си.
— Не се притеснявай, Слингсби, водим приятен задушевен разговор.
— Много добре, милорд.
Тони се обърна към Поли.
— Впрочем — каза той, — май не се познаваме. Името ми с Дройтуич — граф.
Поли се усмихна със своята винаги готова да се появи усмивка.
— Моето е Браун — Поли.
— Здравейте, госпожице Браун.
— Приятно ми е да се запозная с вас, лорд Дройтуйч.
Двамата си стиснаха ръцете. В момента, в който ръкостискането скрепяваше новото познанство, в стаята влезе лейди Лидия Басинджър, следвана от сър Хърбърт.
Лейди Лидия се закова на прага. Госпожа Прайс не беше сред фаворитките й, а дневната в този момент изглеждаше прекалено препълнена с нея. С намерението да смъмри възмутителната според нея лекомисленост и фамилиарност на Поли Браун, мама Прайс бе започнала да се надува застрашително, което пък накара всички сетива на лейди Лидия да запротестират срещу прекалено големия обем, който е заела.
— А, Прайс — каза тя хладно, — как си?
Госпожа Прайс се олюля.
— Много добре, благодаря, м’лейди, само да не беше туй мое сърце.
— Много лошо — изрече лейди Лидия все в същата температурна област. — Трябва да направиш нещо по този въпрос.
— Това е госпожица Браун, лельо Лидия — намеси се Тони. — Само преди малко я метнах седемнадесет ярда, два фута и единайсет инча с моята кола. Европейски рекорд.
На посетител от някоя далечна страна лейди Лидия би могла да се стори загрижена.
— Надявам се, че не сте ранена, скъпа — каза тя любезно. — Моят племенник става обществена заплаха, когато седне зад кормилото. Вие сте маникюристката от салона на младия Прайс, ако не греша? Трябва да дойда да погледнете ръцете ми следващия път, когато съм в Лондон.
— А пък — обади се отново мама Прайс, като сметна, че подхванатата тема все още не е изчерпана и насочвайки обяснението си към сър Хърбърт, в чието лице изглежда видя по-благодатна публика — ако питате какво ми е на сърцето…
— Нямам такова намерение — каза сър Хърбърт стреснато.
Лейди Лидия реагира мигновено, оказвайки спешна помощ на своя притиснат до стената боен другар.
— Слингсби — каза тя, — заведи Прайс в кухнята и й дай порто или каквото поиска.
— Сичко, дето искам, е малко любов и уважение — продължи с така нежеланата от околните изповед почетна гостенка, вдигайки към очите си измачкана кърпичка. — Мога ли да говоря насаме с вас, милорд?