— Тогава говори прилично.
— Добре, добре. Не можах да се сдържа. Когато на човек му се случи подобно нещо, няма как да не стане саркастичен и ироничен. Слушай сега. Според мен ти си свестен човек. Искам да ми кажеш нещо, ама честно. Вярваш ли, че по право аз съм лорд Дройтуич?
— Вярвам.
— Благодаря.
— Няма защо.
— Това е всичко, което исках да знам — каза Сид доволен. — Сега отивам да изпуша една цигара в градината и ви оставям да обсъдите на спокойствие нещата.
Той отиде до масата, грабна шепа цигари от кутията и излезе през френския прозорец.
— Давам ви десет минути по моя часовник — каза той. — Мисля, че са ви достатъчни.
— Добре, разбрахме се — отвърна Тони.
В този миг вратата с трясък се отвори и в дневната се втурна като хала господин Уодингтън. Той бе следван по обичайния лежерен начин от дъщеря му Вайолет.
Десета глава
— Е? — викна господин Уодингтън — Е?
— Страхувам се, че положението е лошо, господин Уодингтън — каза Тони.
— Нали не искаш да кажеш…?
— Той знае всичко и има намерение да се бори.
— Какви са шансовете му да спечели — попита Вайолет.
— Изключително големи.
— Ако тази дяволска жена даде показания — избухна сър Хърбърт, — от нас няма да остане и парченце за мостра.
— Мили боже! — ахна господин Уодингтън.
— Има само една надежда — каза лейди Лидия. — Трябва да изпратим да намерят онова момиче и да видим какво може да направи тя.
— Какво момиче? — попита Вайолет. — Онова, което Прайс доведе със себе си?
— Да. Може би тя ще успее да го вразуми. Иди и я намери, Фреди.
— Отлитам.
Вайолет повдигна вежди.
— Защо пък тя ще го вразумява?
— Изглежда го разбира.
— Тя сгодена ли е за него?
— Не — отвърна Тони.
— Може и да е, ти откъде знаеш — възрази Вайолет. — А в този случай ми се струва, че интересите са й изцяло в другата посока. Ако нашият господин Прайс грабне титлата, тя ще стане графиня.
— Тя не е сгодена за него — настоя Тони. — И от онова, което каза, останах с впечатлението, че не иска да става графиня.
— Какво странно момиче! Мислиш ли, че е падала като бебе на главата си?
— Виж сега… — започна господин Уодингтьн.
— О, татко, млъкни! — отряза го Вайолет.
Господин Уодингтън запрелива от емоции.
— О? — възмути се той. — В моята младост момичетата говореха на бащите си с уважение и смирение.
— Те сигурно са имали друг тип бащи — отсече Вайолет.
Само след миг, поне така се стори на Съвета, Фреди влетя в стаята заедно с Поли и присъстващите я посрещнаха ентусиазирано.
— О, влизай, скъпа — любезно я покани лейди Лидия. — Имаме нужда от твоя съвет. Моят племенник обясни ли ти ситуацията?
— Накратко — потвърди Фреди.
— Разбрах, че господин Прайс знае — обобщи Поли.
— Да. Затова бихме искали да отидеш при него — каза лейди Лидия — и да му обясниш нещата така разумно, както направи пред нас преди малко.
Поли поклати глава.
— Няма да има никаква полза.
— Какво искаш да кажеш?
— Щом вече знае, няма полза да се говори с него.
Тони кимна.
— Тя е права, разбира се. Единственото нещо, което можем да направим, е да се подготвим за войната колкото се може по-добре.
— Борба до смърт! — одобри Фреди.
— Или изобщо да не се борите — обади се Поли. — Така ще бъде по-добре.
— Откъде-накъде? — надигна глас господин Уодингтън. — Вие говорите врели-некипели. Вре-ли-не-ки-пели!
— Изобщо не си го помисляй — възрази му Фреди. — Пред нас стои жена, която никога не говори врели-некипели. Аз я наблюдавах отблизо и ми е ясно, че има някаква идея. Някакво хрумване. Някакъв план.
— Да, имам — потвърди Поли. — И мисля, че е добър. Искате господин Прайс да не предяви претенции, нали?
— Искаме — съгласи се печално сър Хърбърт.
— Единственото нещо, което може да го откаже от титлата, е да опита да бъде граф и да разбере колко самотно, неприятно и не на място ще се чувства, ако наистина стане такъв.
— Какво, по дяволите, искате да кажете?
— Предлагам ви да го направите лорд Дройтуич веднага. Дайте му титлата.
— Но, скъпо мое момиче… — сър Хърбърт беше разочарован. Той беше очаквал нещо по-добро. — Но, скъпо мое момиче, ние не можем да му я дадем. Случаят трябва да се разгледа от комисия в Камарата на лордовете.
— Да, разбрах, но междувременно вие можете да го оставите в къщата и да му кажете, че трябва да го обучите, да го подготвите да бъде лорд Дройтуич — да го шлифовате така че да не посрами фамилията, когато случаят бъде разрешен.
Лейди Лидия нададе ентусиазирано възклицание.