Действително, Боманян скочи внезапно, без колебание и извъртане. Той отвори чекмеджето, взе седемте халки и каза просто:
— Кое ми гарантира, господине, че няма по-късно да си послужите с писмото против нас?
— Имате думата ми, господине, и впрочем обстоятелствата между нас няма да се стичат никога по един и същи начин. Следващия път вие бихте могли да вземете преднина.
— Не се съмнявам в това, господине — каза Боманян, едва сдържайки гнева си.
Раул грабна с трескава ръка халките. Всяка една от тях действително имаше от вътрешната си страна едно име. Върху къс хартия той бързо записа седемте имена на абатствата:
Фекамп,
Сен Вандрий,
Жумиеж,
Валмон,
Крюше льо Валас, Монаилие,
Сен Жорж дьо Бошераил.
Боманян беше позвънил, но спря слугата в коридора и каза, приближавайки се до Раул:
— За всеки случай, едно предложение… Вие познавате нашите стремежи. Знаете точно докъде сме стигнали и знаете, че целта не е далеч.
— Това е моето мнение — отговори Раул.
— Хубаво! Бихте ли приели, говоря без заобикалки, да се присъедините към нас?
— При същите условия както вашите приятели?
— Не, при същите условия, при които съм поставен аз.
Предложението бе лоялно и Раул бе поласкан от уважението, което му се оказваше. Може би той щеше да приеме, ако не беше Жозефин Балзамо. Но между нея и Боманян не можеше да има никакво съгласие.
— Благодаря ви — каза Раул, — но поради причини, засягащи само мен, ще трябва да откажа.
— Значи неприятел?
— Не, господине — конкурент.
— Неприятел — настоя Боманян, — и като такъв сте изложен на…
— Да бъда третиран като графиня Калиостро — прекъсна го Раул.
— Вие го казахте, господине. Знаете, че величието на нашата цел изисква средствата, които ние понякога сме принудени да приемаме. Ако тези средства един ден се обърнат против вас, вие сам го пожелахте.
— Аз искам така. Боманян извика слугата.
— Изпратете господина.
Раул направи три дълбоки поклона и тръгна по коридора към вратата с шпионката, която го очакваше отворена. Там той каза на стария слуга:
— Една секунда, приятелю. Благоволете да ме почакате. Раул бързо се върна към кабинета, където тримата мъже се съвещаваха. Той застана на прага, с ръка на дръжката на бравата, за ла си осигури отстъплението, и им каза любезно:
— Във връзка с фамозното и компрометиращо писмо трябвала ви направя признание: от него никога не съм взимал копие и моят приятел не би могъл да притежава оригинала. Това нека възвърне спокойствието ви. Все пак не мислите ли, че цялата история за приятел, който се разхожда около Префектурата и чака да стане четири часа и четиридесет и пет минути, е доста неправдоподобна? Спете спокойно, господа, и до нови срещи.
Той затвори врата под носа на Боманян и стигна до изхода, преди последният да има време да предупреди слугата.
Втората битка за деня бе също спечелена.
В края на улицата Жозефин Балзамо, която го беше отвела до Боманян, чакаше с глава, подадена от вратата на един фиакър.
— Кочияш — каза Раул, — гара Сен Лазар, на входа на линиите за провинцията.
Той скочи в колата и треперещ от радост, се провикна с интонация на завоевател:
— Дръж, скъпа, ето седемте необходими имена. Ето листа! Вземи го!
— Какво стана? — запита тя.
— Какво ли? Втора победа в един ден. Каква победа! Господи! Колко е лесно да се лъжат хората! Малко дързост, ясна мисъл, логика и безусловна воля да летиш към целта като стрела. Пречките от само себе си се премахват. Боманян е хитър, нали? Хубаво! Той се излъга като теб, моя скъпа Жозин. А? Прави ли ти чест твоят ученик? Двама първокласни майстори: Боманян и дъщерята на Калиостро унищожени, превърнати в прах от един ученик! Какво ще кажеш за това, Жозин?
И добави, смеейки се:
— Но нали не ми се сърдит, скъпа, че ти говоря така?
— Не, не — каза тя с усмивка.
— Не те ли ядосва вече историята от преди малко?
— Ах! — отвърна тя. — Не ме питай повече за нея! Виждаш ли, не трябва да нараняват гордостта ми. Имам я в излишък и съм много злопаметна. Но на теб човек не може да се сърди продължително време. В теб има нещо особено, което обезоръжава.
— Боманян не беше обезоръжен, той, дявол да го вземе, не!
— Боманян е мъж.
— Е добре, ще обявя война на мъжете. Аз вярвам, че съм създаден за това, Жозин! Да, за авантюри, за победи, за свръхестественото, за приказното. Чувствам, че няма ситуация, от която да не мога да изляза с предимство. Кажи, Жозин, нали е съблазнително да се воюва, когато победата е сигурна?
По тесните улици на левия бряг колата се движеше с добро темпо. Пресякоха Сена.