Той падна на колене пред нея.
ГЛАВА X
ОСАКАТЕНАТА РЪКА
Мълчанието е откуп на една голяма любов, на което тя е осъдена по време на различни сътресения. Даже когато устните мълвят, шепотът от разменените думи не оживява унилата тишина на самотните мисли. Тогава всеки следва собствения си размисъл, без да желае да проникне в мисълта на другия. Безнадеждното признание, с което Раул беше готов да разкрие още веднъж сърцето си, постепенно затихваше в него.
Жозин също страдаше много. По връхлитащите я моменти на безкрайна умора тя можеше да отсъди, че се намира на ръба на същото признание, което би приближило любовниците повече, отколкото милувките. В един момент изглеждаше, че тя ще заплаче в прегръдките на Раул поради голямата покруса, която идваше след кризата при изоставянето. Но тя се съвзе веднага и мигом той я почувства далеч от себе си така, както никога досега.
„Тя не може да ми се довери — помисли той. — Тя е от тези същества, които живеят отделно от другите в една безкрайна самота. По този начин тя е пленница на илюзията, която не съществува, но иска да види, пленница на тайната, която сама е възприела за себе си и я държи в невидимите си прегръдки. Като дъщеря на Калиостро тя е свикнала на полусенките, на усложненията, на заговорите, на интригите, на подземните машинации. Що за окаян живот, Боже мой! Но хората са такива. Те сами намразват себе си. Разкажете на някого една от тези машинации и тя ще му даде нишката, която би го водила из лабиринтите на живота. Калиостро се страхува и започва да се отдръпва в себе си.“
Като контрамярка той също мълчеше и се пазеше да не направи намек за приключението, в което се бяха заангажирали, или за проблема, на който търсеха решение. Беше ли намерила ковчежето? Беше ли научила думите, които отваряха ключалката? Беше ли пъхнала ръката си в легендарния гранитен камък и беше ли загребала милиони скъпоценни камъни?
Върху това и всичко останало цареше мълчание.
Щом минаха Руан, тяхното уединение се наруши. Леонар отново се появи. Той старателно избягваше всяка среща с Раул на палубата. Съзаклятничеството се възобнови. Берлината и неуморимите малки кончета всеки ден отвеждаха Жозефин Балзамо. Къде? Раул си отбеляза, че три от абатствата се намираха близо до реката: Сен Жорж дьо Бошервил, Жумиеж и Сен Вандрий. Но ако тя действително продължаваше да се осведомява, това значеше, че нищо не е още решено и че е претърпяла неуспех.
Тази мисъл го подбуди отново към действие. Той беше оставил велосипеда си в странноприемницата до Етижу. Когато наближиха селото, той слезе на брега, взе го и отиде в околностите на Лийбон, където живеете майката на Бриджит. Там научи, че вдовицата Руселен е затворила къщата си преди дванадесет дни, т.е. по време на пътуването на Жозефин Балзамо — и казала на съседите си, че отива при дъщеря си в Париж. Пак от тях Раул научи, че един ден преди заминаването, вечерта, една дама я посетила.
Раул се завърна на катера чак в десет часа вечерта. Той беше закотвен до югозападния бряг на първия завой на реката след Руан. Малко преди да пристигне, Раул задмина берлината на Жозин, която едва се влачете, като че ли малките кончета на Леонар бяха капнали от умора. На брега на реката Леонар скочи, отвори вратата и изнесе на рамо безжизненото тяло на графинята. Раул му помогна и те настаниха младата жена в кабината й. След малко дойде и моряшкото семейство.
— Погрижете се за нея — грубо каза Леонар на прислужниците. — Тя е само в безсъзнание. Но е опасно. Някой ще се опари, ако се опита да излезе вън от кораба.
Жозефин Балзамо бълнува през цялата нощ, но Раул не можа да разбере нито една от несвързаните й думи, които се изливаха от устата й. На сутринта тя беше вече здрава. Вечерта Раул отиде до съседното село и си купи един руански вестник, в който между разните случки от областта прочете:
„Вчера следобед на жандармерията в Кодебек е било съобщено, че дървар чул женски писъци за помощ откъм една изоставена пещ за добиване на вар, която се намирала в покрайнините на гората на Молеврие. Жандармерията изпратила веднага на място сержант и жандарм. Когато те наближили до градината, в която била построена пещта, видели през оградата, че двама мъже влачели по склона една жена към затворена кола, пред която стояла права жена.