Принудени да заобиколят овощната градина, жандармите достигнали до входа й едва след заминаването на колата. Преследването започнало веднага, преследване, което би трябвало да завърши с лесна победа за конната жандармерия, но въпросната кола била впрегната с два толкова бързи коня и коларят познавал така добре цялата местност, че успял да се измъкне по кръстосаните пътища, които отиват на север, между Кодебек и Мотвил. Освен това паднала нощта и било невъзможно да се установи къде успяла да се скрие бандата.“
„Това никога няма да се установи — си каза самоуверено Раул. Никой друг освен мен не ще може да разреши тази загадка, защото само аз знам откъде са тръгнали и къде са пристигнали.“
Той поразмисли и стигна до следните заключения: „Без съмнение вдовицата Руселен е била затворена в изоставената варница под надзора на някой съучастник. Жозефин Балзамо и Леонар, които са я привлекли вън от Лийбон и затворили, са идвали всекидневно при нея, за да я разпитват за неща, които вдовицата по всяка вероятност не знае. Вчера разпитът е бил сигурно малко по-жесток от обикновено. Вдовицата Руселен е започнала да вика. Жандармите са пристигнали. Безумно бягство. По пътя са оставили пленницата в друг, предварително подготвен затвор и още веднъж се спасяват. Всичките тези емоции са предизвикали у Жозефин Балзамо една необичайна за нея нервна криза. Тя е изгубила съзнание.“
Раул разгърна една подробна карта на района. От гората на Молеврие до „Безгрижния“ директният път беше тридесетина километра. Тук, в близост до този път, по-малко или повече вдясно или вляво, е затворена вдовицата Руселен.
„Хайде — каза си Раул, — теренът на битката е очертан и часът за моето излизане на сцената е близък.“
От следващия ден той започна издирванията си, като се шляеше по нормандските пътища и се стараеше да възстанови местата за спиране на „една стара берлина, впрегната с две малки кончета“. Разследването трябваше да има някакъв логичен и съдбоносен резултат.
Тези дни бяха може би дните, в които любовта на Жозефин Балзамо и на Раул прие характера на най-неутолима страст и ненаситно желание за обладаване. Младата жена, която бе търсена от полицията и която не забравяше инцидента в странноприемницата на майка Васьор, не се осмелявате да напусне „Безгрижния“ и да обикаля областта Ко. Така, между експедициите си Раул я намираше отново в каютата на корабчето тръпнеща и ненаситна и те веднага се хвърляха в прегръдките си, за да вкусят от насладите, на които и двамата предчувстваха наближаващия край.
Мъчителни радости, каквито могат да имат двама любовници, на които съдбата предварително е предопределила раздяла. Мъчителни радости, които съмнението отравя. Единият и другият отгатваха своите потайни намерения и когато устните им бяха слети, всеки от тях знаете, че другият, макар и обичащ го, се ръководи от необичайно за момента усещане — усещането, че не трябва да обича, а да мрази, да вижда в партньора си неумолим съперник.
— Обичам те, обичам те — отначало повтаряше Раул, докато в дъното на душата си търсете средства да отскубне майката на Бриджит Руселен от ноктите на Калиостро.
Те понякога се притискаха един към друг с настървението на двама неприятели, които се сражават. Бруталност витаеше в техните милувки, заплаха — в техните очи, омраза — в техните мисли, безнадежност — в тяхната нежност. Можеше да се каже, че ръководно начало в техните действия бе откриването на слабото място у другия, където нараняването би било най-болезнено.
Една нощ младият човек почувства, че има някой до леглото му, и се събуди. Жозин беше дошла до леглото и го гледаше на светлината на една лампа. Той изтръпна. Нейната усмивка му се стори лота и жестока.
— Какво ти е? — каза той. — Какво искаш?
— Нищо… нишо… — каза тя с разсеян глас и се отдалечи. Но тя веднага се върна към него и му показа една фотография.
— Намерих я в портфейла ти. Невероятно е, че пазиш у себе си и портрет на друга жена. Коя е тя?
Той бе разпознал фотографията на Кларис д’Етижу и отговори колебливо:
— Не зная… някаква случайност…
— Хайде — грубо каза тя, — не лъжи. Това е Кларис д’Етижу. Мислиш ли, че никога не съм я виждала и не зная нищо за връзката ви? Тя ти е била любовница, нали?
— Не, не, никога — бързо отговори той.
— Тя е била твоя любовница — повтори тя, — убедена съм в това. Кларис те обича и вие още не сте скъсали връзката си.
Той повдигна рамене и се опита да защити младото момиче, но тя рязко го прекъсна.