— Какво ти е, Раул? Изглеждаш много развълнуван.
— Да, да, много развълнуван — отговори той. — Цялата история, всичките богатства, скрити в граничен камък насред полето, не могат да не ме вълнуват. Но това не е нищо, Жозин, това не е нищо в сравнение с идеята, която доминира в тази история. Ти не можеш да си представиш колко е странно…колко е красиво!… Каква поезия и каква наивност!
Той млъкна; после, след кратко размишление, наставнически каза:
— Жозин, монасите от Средните векове са били кухи кратуни.
И като повдигна глава, добави:
— Господи, да! Набожните особи, но ще го повторя, като рискувам да нараня твоите убеждения, са били кухи кратуни! Да видим защо! Ако един финансист намисли да запази желязната си каса, като напише на горната й част: „Отварянето е забранено“, ще го сметнат за кратуна, нали? Е, добре! Начинът, по който те са постъпили, за да запазят богатствата си, е почти толкова наивен.
Тя прошепна:
— Не… не… това не е за вярване!… Ти не си открил!… Лъжеш ce!…
— Кухи кратуни са също и онези, които са търсили и нищо не са намерили. Слепи хора! Ограничени умове! Как е възможно! Ти, Леонар, Годфроа д’Етижу, Боманян, неговите приятели, йезуитският орден, архиепископът на Руан — всички вие сте имали пред очите си тези пет думи и това не ви е било достатъчно! Дявол да го вземе! Едно дете от първоначалното училище решава много по-трудни задачи.
Тя възрази:
— Отнасяше се за една дума, а не за пет.
— Да, да, за една дума, Бога ми! Както преди малко ти казах, притежанието на сандъчето би трябвало да разкрие тази необходима дума на Боманян и барона. Това беше, за да те изплаша и те накарам да отстъпиш. Но тези господа не могат да гледат по-далеч от носа си. Необходимата дума е тук! Тя е тук и е смесена с петте латински думи! Вместо да се чудите, както правехте всички, на тази неясна формулировка, трябваше съвсем простичко да я прочетете и да съберете първите пет начални букви.
Тя каза с нисък глас:
— Ние мислихме за това… думата Alcor, нали?
— Да, думата Alcor.
— Е, добре! Какво?
— Как какво? Но тази дума съдържа всичко! Знаеш ли какво означава?
— Това е арабска дума и означава изпитание.
— И с която арабите и всички народи си служат, за да назоват какво?
— Една звезда.
— Коя звезда?
— Една звезда, която е част от съзвездието Голямата мечка. Но това не е от значение. Каква връзка може да има?
Раул снизходително се усмихна.
— Очевидно, нали? Името на една звезда не може да има никаква връзка с разположението на полски граничен камък. Казваме си това и спираме размишленията. Нещастница! Точно това ми направи впечатление, когато изведох думата Alcor от началните букви на латинския надпис! Господар на думата талисман, на магическата дума и, от друга страна, като бях забелязал, че цялата история се върти около числото „седем“ (седем абат-ства, седем ковчежника, седем поставки на канделабъра, седем камъка с различни цветове, поставени в седем пръстена), веднага, чуваш ли, веднага, чрез ненадеен проблясък на вдъхновение разбрах, че звездата Alcor принадлежи към съзвездието Голямата мечка. С това проблемът трябва да бъде решен.
— Решен?… Как!
— Много просто. Съзвездието Голямата мечка е оформено точно от седем главни звезди! Седем! Винаги числото седем! Започна ли да виждаш връзката? Трябва ли да ти припомням, че ако арабите са избрали и че ако техните астрономи са приели това означаване на Alcor, тоест с думата „изпитание“, значи, че всичките едва забележими малки звезди от това съзвездие, разположени по местата си като ловци по време на лов, са приети като константни величини, чуваш ли, звезди, които твърдо стоят по местата си и са неподвижни. Възприятието се е наложило поради простата причина, че тези звезди не могат да се наблюдават с просто око, а и астрономическата техника по онова време не е била на много високо ниво. Alcor е звездата, която, за да се види, трябва да се търси, тя е нещо прикрито, да речем като съкровище, като невидим за обикновените хора гранитен камък, под който са скрити скъпоценните камъни от касата на монасите.
Жозин, цялата в треска, промърмори, тъй като предчувстваше приближаването на голямата развръзка:
— Не разбирам…
Раул постави стола си между отворения прозорец и Леонар по такъв начин, че при удобен момент да може да избяга, и говорейки, внимателно го наглеждаше. Леонар упорито държеше ръката си в джоба.
— Ще разбереш — каза Раул. — Всичко е толкова ясно. Вода и скала. Гледай!
Той показа визитната си картичка, която беше хванал между пръстите си.
— Гледай. Идеята не ме напуска от седмици. В началото на нашите изследвания бях пречертал от един атлас точните местонахождения на седемте абатства и написах седемте имена на тази карта. Ето ги, всичките седем с местата, които заемат едно спрямо друго. Достатъчно беше, след като узнах думата, да съединя седемте точки с линии, и достигнах до нечувано заключение, Жозин, приказно, колосално, но все пак много естествено. То е, че така оформената фигура представлява точното разположение на звездите от съзвездието Голямата мечка. Схващаш ли доста смайващата действителност? Седемте абатства от областта Ко, седемте главни абатства, в които са се съсредоточавали богатствата на християнска Франция, бяха разположени като седемте главни звезди на Голямата мечка! Никаква грешка при този случай. Когато се вземе атласът се вижда: това е кабалистичният план на Голямата мечка. Истината веднага се налага. На същото място, на което се намира Alcor в небесната джунгла, гранитният камък трябва да бъде на земята.