— Ще направя по-добре — каза Шико.
— Какво, какво ще направите?
— Както ви казах, аз също пътешествам.
— Наистина, вие казахте това.
— И ще ви взема със себе си.
Горанфло недоверчиво погледна към Шико и това беше поглед на човек, който не смее да повярва в споходилото го изведнъж щастие.
— Но при условие, че ще се държите разумно, и тогава аз ще ви позволя да си останете закоравял грешник. Приемате ли предложението ми?
— Приемам ли го! Приемам ли го!… А ще ни стигнат ли парите за пътешествие?
— Погледнете тук — каза Шико и измъкна дълга кесия с приятно заоблени стени.
Горанфло подскочи от радост.
— Колко? — попита той.
— Сто и петдесет пистола.
— И накъде се отправяме?
— Ще видиш, друже.
— А кога ще закусим.
— Още сега.
— Но с какво ще пътувам аз? — обезпокои се Горанфло.
— Само не на моя кон, кълна се в тялото на Христа! Ти ще го смажеш.
— Тогава — разстроен попита Горанфло, — какво ще правим?
— Няма нищо по-просто. Ти си шкембест като Силен и също такъв пияница. И за да бъде пълна приликата, ще ти купя магаре.
— Вие сте моят крал, господин Шико, моето слънчице! Изберете ми само по-яко магаре. Вие сте моят бог! А сега, къде ще закусим?
— Тук, дявол го взел, направо тук. Погледни надписа над тази врата и прочети, ако можеш да четеш.
Всъщност, къщата, пред която се намираха, беше нещо като странноприемница. Горанфло погледна на където сочеше показалецът на Шико и прочете:
— „Тук: шунка, яйца, пастет от змиорки и бяло вино.“
Трудно е да се опише как се преобрази лицето на Горанфло при вида на тази табела: то изведнъж се оживи, очите му се разшириха, устните му се разтегнаха, откривайки два реда бели гладни зъби. В знак на благодарност монахът издигна ръце към небето и полюлявайки се с цялото си масивно тяло в някакво подобие на ритъм, поде следната песничка, която може да бъде извинена само с възторженото състояние на певеца:
— Отлично казано — възкликна Шико. — А сега, възлюблени брате мой, без да губите минута, заповядайте на масата, а аз ще потърся магаре.
Глава 28
За това, как брат Горанфло пътешества на магаре на име Панург и как по време на това пътешествие научи много неща, които по-рано не знаеше
Преди да напусне гостоприемния покрив на „Рогът на изобилието“, Шико здраво закуси и само затова този път с такова безразличие се отнесе към собствения си стомах, за който нашият гасконец, какъвто и глупак да беше, или за какъвто и глупак да се представяше, винаги проявяваше не по-малка загриженост, отколкото кой да е монах.
При това не напразно се казва, че великите страсти подкрепят нашите сили, а Шико беше обзет от велика страст.
Той заведе брат Горанфло в малката къщичка, където на масата пред монаха веднага се издигна нещо подобно на кула от шунка, яйца и бутилка вино. Достойният брат с присъщото му старание и усърдие се зае с разрушаването на тази крепост.
В същото време Шико се отправи към съседните дворове в търсене на магаре за своя спътник. Той намери това миролюбиво създание, което беше обект на въжделенията на Горанфло, дремещо между бика и коня в конюшнята на едно селско семейство в Ско. Избраното от Шико магаре, беше на четири години, сиво-кафяво на цвят, с доста охранено туловище, което се крепеше на четири крака с форма на вретена. В онези времена такова магаре струваше двадесет ливри, но щедрият Шико заплати двадесет и две и отведе магарето, съпровождан от благословиите на стопаните.
Той се върна с победа и даже вмъкна живия трофей в стаята, където пируваше Горанфло, който беше вече преполовил пастета от змиорки и изпразнил три бутилки вино. Монахът, възхитен от вида на добичето и размекнат от винените пари, предразполагащи към нежни чувства, разцелува животното по двете бузи и тържествено му пъхна в устата дълга коричка хляб — лакомство, което накара магарето да зареве от удоволствие.
— Охо — каза Горанфло, — тази божа твар има чудесно гласче. Някой път ще изпълним дует. Благодаря ти, приятелю Шико, благодаря ти!
И той незабавно нарече магарето Панург.
Като хвърли поглед към масата, Шико се убеди, че няма да бъде тирания от негова страна, ако предложи на монаха да се откъсне от трапезата.