— Всяка минута.
— Пресвета утробо — изтръгна се от Шико любимото му проклятие.
— Ама че смях ще бъде, ако умре — произнесе стопанинът.
— Голям смях — отговори Шико, — но нека по-добре да доживее до пристигането на този човек от Авиньон.
— Защо? Колкото по-скоро пукне, толкова по-скоро ще се избавим от него.
— Да, но аз не стигам в своята омраза дотам, че да желая гибелта и на тялото, и на душата и тъкмо човекът, който пристигне от Авиньон, ще го изповяда…
— А! Бъдете сигурен, че това е просто бълнуване от треската, призрак на болното му въображение и че той никого не чака.
— Е, кой знае — каза Шико.
— Вие сте ангелска душа и примерен християнин — отбеляза стопанинът.
После се оттегли, изпълнен с възхищение.
Колкото до Горанфло, то той не се тормозеше от нищо и дебелееше пред очите на всички. На деветия ден от този живот стълбата към втория етаж стенеше под тежестта му. Неговото затлъстяло тяло с мъка се вместваше между стената и перилата и една вечер Горанфло изплашено каза на Шико, че стълбата нещо е отслабнала. Всичко останало: адвокатът Никола Давид, Лигата, плачевното състояние, в което бе изпаднала религията, — ни най-малко не занимаваха монаха. Той нямаше други грижи, освен как да внесе разнообразие в менюто и да приведе в хармония местните бургундски вина и различните яденета, които поръчваше. Всеки път, съглеждайки Горанфло, метр Бернуйе замислено повтаряше:
— Просто не е за вярване, че това шкембесто отче може да бъде фонтан на красноречие.
Глава 31
За това, как монахът изповяда адвоката и как адвокатът изповяда монаха
Най-после настъпи или поне изглеждаше настъпил денят, който трябваше да освободи странноприемницата от досадния наемател. Метр Бернуйе се втурна в стаята на Шико, като силно се смееше на глас и на гасконеца не се удаде веднага да изясни причината за толкова неудържимото веселие.
— Той умира — викаше стопанинът на странноприемницата, изпълнен с християнско милосърдие. — Той свършва! Най-после ще пукне!
— И за това ли се радвате така? — попита Шико.
— Разбира се, нали вие му изиграхте тази превъзходна шега.
— Каква шега?
— А нима не? Признайте си, че вие го изиграхте.
— Аз съм изиграл болния?
— Да!
— Но за какво става дума? Какво се е случило с него?
— Какво се е случило с него? Вие знаете, че той през цялото време повтаряше за някакъв човек от Авиньон!
— Е, и какво, нима този човек пристигна най-после?
— Пристигна.
— Вие видяхте ли го?
— По дяволите! Нима е възможно да влезе някой, без да мине пред очите ми?
— А как изглежда?
— Човекът от Авиньон? Дребен, мършав, с розови бузи.
— Това е той! — изтръгна се от Шико.
— Така, така, недейте да спорите, вие сте го изпратили, иначе не бихте го познали.
— Пратеникът е пристигнал! — възкликна Шико, като стана и засука мустак. — Кълна се в светата утроба! Разкажете ми повече, друже Бернуйе!
— Няма нищо по-просто още повече, че ако не вие сте се пошегували с него, то ще ми кажете кой е могъл да направи това. Преди час, като закачвах заклания заек за гредата, изведнъж гледам: пред вратата стои едър кон, а до него — дребен човек. „Тук ли е отседнал метр Никола?“ — попита човечето. Нали знаете, че нашият подъл кралски подлизурко се записа с това име в книгата.
— Да, господине — отговорих аз.
— Кажете му тогава, че особата, която очаква от Авиньон, пристигна.
— С удоволствие, господине, но трябва да ви предупредя за нещо.
— За какво именно?
— Метр Никола, както го нарекохте, е на смъртно легло.
— Значи сте длъжен да изпълните моето поръчение още по-бързо.
— Но вие сигурно не знаете, че той умира от злокачествена треска.
— Истина ли? — възкликна човечето. — Тогава тичайте презглава!
— Значи настоявате?
— Настоявам.
— Независимо от опасността?
— Независимо от всичко. Аз ви казах: трябва да го видя.
— Дребният човечец се разсърди и започна да ми говори с повелителен тон, нетърпящ възражения. Затова аз го заведох в стаята на умиращия.
— Значи сега той е там? — попита Шико и посочи с ръка стената.
— Там, не е ли смешно наистина?
— Необикновено смешно — каза Шико.
— Какво нещастие, че не можем да ги чуем.
— Да, действително нещастие.
— Сценката трябва да е забавна.
— Сто на сто! Но кое ви пречи да влезете там?
— Той ме отпрати.
— Под какъв предлог?
— Под предлог, че ще се изповядва.
— А какво ви пречи да подслушвате до вратата?
— Да, имате право — каза стопанинът и изтича навън.