— Все още твърде разумно — каза Шико. — Говорете по-нататък.
— И накрая с помощта на мои доверени лица ми се удаде да склоня един от хората на парижкото пре…
— Да склоните за какво — попита кралят.
— За това да следи проповедниците, които настройват народа против ваше величество.
„Охо! — помисли Шико. — Нима са забелязали моя приятел?“
— Тези хора, господарю, ги обединява не Господ бог, а сдружението на заклети врагове на короната. Това сдружение проучих.
— Много добре — одобри кралят.
— Твърде разумно — добави Шико.
— И знам на какво разчитат те — тържествуващо заяви Морвилие.
— Просто превъзходно — възкликна Шико.
Кралят му направи знак да млъкне.
Херцог д’Анжу не сваляше поглед от Морвилие.
— В течение на повече от два месеца — продължи канцлерът — аз издържах за сметка на кралската хазна няколко твърде ловки и смели хора. Истина е, че те се отличават с ненаситна алчност, но аз можах да обърна тези качества в полза на краля, тъй като макар да им плащах щедро, само спечелих. Именно от тях, след като пожертвувах крупна сума пари, аз узнах за този заговор, за първото сборище на заговорниците.
— Всичко това е добре — каза Шико, — плащай, парите, кралю…
— Е, това не е проблем — възкликна Анри. — Кажете ни каква е целта на този заговор и на какво разчитат заговорниците…
— Господарю, става дума ни повече ни по-малко за втора Вартоломеева нощ.
— Срещу кого?
— Срещу хугенотите.
Присъстващите се спогледаха учудено.
— Горе-долу каква сума ви струваше всичко това? — попита Шико.
— Седемдесет и пет хиляди ливри на единия и сто хиляди — на другия.
Шико се обърна към краля.
— Искаш ли аз само за хиляда екю да ти издам тайната, която е узнал господин дьо Морвилие — възкликна той.
Канцлерът учудено сви рамене, а херцог д’Анжу направи такава гузна гримаса, каквато никога досега не бяха виждали на лицето му.
— Говори! — заповяда кралят.
— Това е Лигата, чисто и просто — Лигата, образувана преди десет години. Господин дьо Морвилие е научил тайна, която всеки парижки буржоа знае като „Отче наш“…
— Господине… — възмути се канцлерът.
— Аз казвам истината и ще я докажа — заяви Шико с тон, който не търпеше възражение.
— Тогава назовете ми мястото, където се събират лигистите.
— С готовност: първо — по площадите и улиците; второ — по улиците и площадите; и трето — по площадите и улиците.
— Благоволявате да се шегувате, господин Шико — каза канцлерът и се опита да се усмихне. — А как се познават един друг?
— Те са облечени точно като парижаните и като вървят местят краката си поред един след друг — с важен вид отговори Шико.
Това обяснение беше посрещнато с взрив от смях и даже самият канцлер реши, че правилата на добрия тон изискват от него да се присъедини към общото веселие и той се засмя заедно с другите.
— Моят шпионин е присъствал на едно от техните събрания, което е станало на място, неизвестно на господин Шико.
Херцог д’Анжу пребледня.
— И къде? — попита кралят.
— В абатството „Света Женевиев“.
Шико изпусна хартиената птичка, която слагаше върху адмиралския кораб.
— В абатството „Света Женевиев“! — възкликна кралят.
— Това е невероятно — избърбори херцогът.
— Обаче е вярно — каза Морвилие и победоносно огледа събралите се, твърде доволен от впечатлението което предизвика.
— И какво са правили те, господин канцлер? Какво са решили? — попита кралят.
— Че легистите сами ще си изберат водачи, всеки записан в списъка на Лигата да се снабди с оръжие въз всяка провинция да се изпратят представители от разбунтуваната столица и всички хугеноти любимци на ваше величество, както те се изразяват…
Кралят се усмихна.
— Ще бъдат изтребени в определен ден.
— Това ли е всичко? — каза Анри.
— Чумата да ме тръшне — възкликна Шико. — Веднага пролича, че си католик.
— Наистина ли това е всичко? — осведоми се херцогът.
— Не, монсеньор…
— Чумата да ме тръшне! Мисля, че това не е всичко! Ако кралят за сто седемдесет и пет хиляди ливри е получил само това, то той с пълно право може да се счита за ограбен.
— Говорете, канцлере — заповяда кралят.
— Вождове…
Шико забеляза, че гърдите на херцог д’Анжу бурно се повдигаха от вълнение под жилетката.
— Тъй, тъй — каза Шико, — значи заговорът си има и ръководители, чудно нещо! И все пак за нашите сто седемдесет и пет хиляди ливри — трябваше да ни подхвърлят още нещо.
— Кои са тези вождове… имената им? — попита кралят. — Как се казват тези вождове?
— Първо, един проповедник, фанатик, бесен фанатик — за неговото име заплатих десет хиляда ливри.