— Господарю — каза принцът, — щастието на ваше величество, ако само наистина се считате щастлив, може да се определи като възнаграждение, изпратено от небето за вашите заслуги.
Анри погледна брат си.
— Да, много съм щастлив — потвърди той, — защото в случай, че великите идеи не осеняват моята глава, то те осеняват главите на онези, които ме заобикалят. Мисълта, която току-що изложи пред нас моят братовчед дьо Гиз, е велика идея.
Херцогът се поклони в знак на съгласие.
Шико отвори едното си око, сякаш чуваше лошо със затворени очи, или може би да види лицето на краля, за да проникне в истинския смисъл на думите му.
— Всъщност — продължи Анри — струва си да съберем под едно знаме всички католици, да създадем кралство на църквата, тихомълком да въоръжим цяла Франция от Кале до Лангедок, от Бретан до Бургундия и така винаги ще имам армия, готова да излезе срещу Англия, Фландрия или Испания, а Англия, Фландрия или Испания нищо да не заподозрат. Разбирате ли, Франсоа, каква гениална мисъл е това?
— Наистина ли, господарю? — попита херцог д’Анжу, зарадван, че кралят споделя възгледите на неговия съюзник херцог дьо Гиз.
— Да, признавам, че изпитвам горещо желание да възнаградя щедро автора на този толкова мъдър проект.
Шико отвори и двете си очи, но веднага ги затвори отново. Шутът съзря на лицето на краля една от онези незабележими усмивки, които можеше да види само той, който най-добре познаваше Анри, и тази усмивка му беше достатъчна.
— Да — продължи кралят, — повтарям, такъв проект заслужава внимание и аз ще направя всичко за оня, който го е замислил. Кажете ми, Франсоа, действително ли херцог дьо Гиз е баща на тази превъзходна идея, или по-точно казано — инициатор на това велико дело? То вече е започнато, нали така, брате мой?
Херцог д’Анжу кимна с глава, за да потвърди, че действително е пристъпено към изпълнение на замисъла.
— Толкова по-добре, толкова по-добре — повтори кралят. — Казах, че много съм щастлив, а би трябвало да кажа, че съм щастлив дори прекалено, понеже ближните ми не само са осенявани от велики идеи, но и горейки от желание да служат на своя крал и родина — те претворяват тези идеи в живота. Обаче аз ви попитах, скъпи Франсоа — продължи Анри и сложи ръка върху рамото на своя брат, — попитах ви, действително ли за такава наистина кралска мисъл трябва да благодаря на моя братовчед дьо Гиз?
— Не, господарю, нея я издигна Лотарингският кардинал преди повече от двадесет години и само нощта на свети Вартоломей попречи за нейното изпълнение, или по-точно казано, временно го направи ненужно.
— Какво нещастие е, че кардиналът умря! — каза Анри. — Щях да го направя папа след смъртта на негово светейшество Грегорио XIII. Още повече, че не можем да не признаем — продължи той с такова привидно простодушие, каквото само той можеше да изобрази по-добре от който и да е френски комедиант, — не е възможно да не признаем, че неговият племенник е наследил тази идея и я е накарал да дава плодове. За съжаление не е по силите ми да го направя папа, но ще напра… С какво би го възнаградил ти, Франсоа, с какво, което все още той няма?
— Господарю — каза Франсоа, заблуден от думите на своя брат, — преувеличавате заслугите на нашия братовчед. Както казах вече, тази идея е негово наследствено владение, а имаше човек, който му помогна да я усъвършенства.
— Неговият брат кардиналът, може би?
— От само себе си се разбира, че и той взе участие, но не той е този човек.
— Значи херцог дьо Майен?
— О, господарю, оказвате му твърде голяма чест!
— Прав си, не би могло и да се очаква, че такава практична политическа мисъл може да дойде в главата на този касапин. И все пак, Франсоа, на кого трябва да бъда признателен за помощта, оказана на моя братовчед?
— На мен, господарю — каза херцогът.
— На вас! — възкликна Анри, като че ли изгубил ума и дума.
Шико отвори едното си око.
Херцогът се поклони.
— Как! — каза Анри. — Във време, когато целият свят се е опълчил срещу мен, проповедници разобличават моите пороци, поети и пасквиланти осмиват недостатъците ми, мъдри политикани сочат грешките ми, когато приятелите ми се надсмиват на моята безпомощност, а положението като цяло става толкова несигурно и заплетено, че аз видимо от ден на ден слабея и намирам нови и нови бели коси, подобна идея ви идва на ум на вас, Франсоа, на човека, в лицето на когото, длъжен съм да призная (известно е, че хората са слаби, а кралете слепи), в лицето на когото не винаги виждах приятел. Колко съм виновен, Франсоа!
Анри, трогнат до сълзи, протегна ръка на брат си.
Шико отвори двете си очи.