— Помислете — продължи Анри, — каква победоносна идея! Та аз не мога да въведа нито нов данък, не мога да обявя набор в армията, без да предизвикам викове, не мога нито да празнувам, нито да спя, нито да обичам, без да предизвикам смях. И ето че идеята на господин дьо Гиз, по-точно вашата, Франсоа, отведнъж ми дава армия, пари, приятели, спокойствие. И за да бъде това спокойствие по-дълго, Франсоа, необходимо е само едно…
— Какво именно?
— Братовчедът казваше, че великото движение се нуждае от вождове.
— Несъмнено.
— Този вожд, разберете ме правилно, Франсоа, не може да бъде нито един от моите фаворити. Нито един от тях не притежава едновременно и ум, и сърце, необходими за такъв стремителен полет. Келюс е храбър, но той, бедният, е зает само със своите любовни похождения. Можирон също е храбър, но суетен, не вижда по-далече от премените си. Шомберг е храбър, но не блести с ум, което са принудени да признаят дори най-добрите му приятели. Д’Епернон е храбър, но лицемерен и не вярвам нито на една негова дума, макар и да го посрещам с усмивка. Нали знаете, Франсоа — все по-непринудено говореше Анри, — че едно от най-тежките задължения на краля е вечно да се преструва. Ето защо — добави той — винаги, когато мога да говоря с открито сърце, както сега, аз дишам свободно.
Шико затвори двете си очи.
— Значи така — заключи Анри, — щом братовчед ми дьо Гиз е получил тази идея, в развитието на която вие, Франсоа, имате такова голямо участие, то вероятно нему и подобава да се заеме с привеждането й в действие.
— Какво казахте, господарю? — разтревожен и задъхан от вълнение възкликна Франсоа.
— Казах, че за ръководенето на това движение е необходим велик принц.
— За бога, господарю!
— Велик пълководец, ловък дипломат.
— Преди всичко ловък дипломат — отбеляза херцогът.
— Предполагам, че ще се съгласите, Франсоа, че херцог дьо Гиз във всяко отношение подхожда за този пост? Не е ли така?
— Братко мой — каза Франсоа, — Гиз и без това е твърде могъщ.
— Разбира се — съгласи се Анри, — но неговото могъщество е залог за моята сила.
— С херцог дьо Гиз са армията и буржоазията, Лотарингският кардинал има църквата, Майен е оръдие на братята си; вие се готвите да съсредоточите твърде големи сили в ръцете на едно семейство.
— Имате право, Франсоа — каза Анри, — мислих вече за това.
— Ако дьо Гиз бяха поне френски принцове, щеше да е разбираемо; тогава възвеличаването на династията на френските крале щеше да е в техен интерес.
— Няма съмнение, но за нещастие те са лотарингски принцове.
— Домът им винаги е съперничел с нашия.
— Франсоа, вие бръкнахте в раната ми. По дяволите! Изобщо не мислех, че сте толкова добър политик! Това е причината, поради която и слабея, и побелявам — извисяването на Лотарингския дом редом с нашия. Повярвайте ми, Франсоа, не минава ден без тройката дьо Гиз — вярно отбелязахте, че в техни ръце е всичко — не минава ден, в който или херцогът, или кардиналът, или Майен, все едно, ако не единият, то другият, с дързост и хитрост да не заграбват някоя част от властта ми, частица от привилегиите ми, а аз — слаб и самотен — не мога нищо да направя срещу тях. Ах, Франсоа, ако нашето днешно обяснение беше станало по-рано, ако преди можех да надникна в сърцето ви както сега! Разбира се, че ако имах вашата подкрепа, може би щях по-успешно да им се съпротивлявам, отколкото досега. Но вече, както сам виждате, е късно.
— Защо да е късно?
— Защото без борба те няма да отстъпят, а всяка борба ме уморява. Тъкмо поради това ще го назнача за глава на Лигата.
— Ще направите грешка, братко — каза Франсоа.
— Но кого според вас трябва да назнача, Франсоа? Кой ще се съгласи да заеме този опасен пост? Да, опасен. Нима вие не разбирате замисъла на херцога? Той е убеден, че ще го назнача за глава на Лигата.
— И какво после?
— Това, че всеки друг избраник ще стане негов смъртен враг.
— Назначете силен човек, който, опирайки се на вашето могъщество, ще е достатъчно силен, за да не се бои от тримата лотарингци взети заедно.
— Добри ми брате, не познавам никой, който да отговаря на вашите условия — с унил глас произнесе Анри.
— Огледайте се около себе си, господарю.
— Около себе си виждам само вас и Шико — и двамата сте мои истински приятели.
— Охо! — промърмори Шико. — Нима и мен иска да изиграе?
И той отново затвори очи.
— Ех — каза херцогът, — вие още ли не се сещате, братко?
Анри се вторачи в херцог д’Анжу, като току-що прогледнал.
— Така значи! — възкликна той.
Франсоа мълчаливо кимна с глава.
— Не, не — изрече Анри, — вие никога няма да се съгласите на това. Задачата е твърде тежка; не е за вас това — постоянно да подтиквате ленивите буржоа, да ги заставяте да се обучават на военно изкуство, не е за вас да проверявате речите на всички проповедници, или ако в Париж пламне битка и улиците се превърнат в касапница — да влезете в ролята на палач. За това е необходимо да сте трима, както са дьо Гиз, и да имате дясна ръка, която да се казва Шарл, и лява, която да се нарича Луи. Знаете, че в деня на свети Вартоломей херцогът собственоръчно уби много хора, не е ли истина, Франсоа?