— Нали историята на вашите роднини и вашите съюзници, монсеньор — продължи херцог дьо Гиз, — още не е отразена докрай в стиховете на господин дьо Бюси.
— Какво ти казах! — прошепна Шико и побутна с лакът краля по хълбока.
— Не бива да се забравя Жана д’Албре, майката на Беарнеца, която умря от носа си, защото беше вдишала от аромата на парфюмираните ръкавици, купени от Флорентинеца на моста Сен-Мишел. Съвсем неочаквана съдбоносна случайност. Тя учудващо съвпада с желанията на някои важни персони, кръвно заинтересовани от смъртта на Наварската кралица, и това странно съвпадение извънредно много порази целия двор. А вас, монсеньор, тази смърт не ви ли смущава?
Вместо да отговори, херцог д’Анжу се намръщи: навъсените вежди придаваха на погледа на дълбоко разположените очи още по-мрачно изражение.
— А нима ваше височество забрави от каква съдбоносна случайност умря крал Шарл IX — продължи херцогът, — не е излишно да ви се напомни. Този път причината беше не око, не рамо, не нос, а уста.
— Какво казахте? — възкликна Франсоа.
Анри чу как по паркета звучно изтропаха стъпките на брат му, който от уплаха отстъпи назад.
— Да, монсеньор, устата — повтори дьо Гиз, — особена опасност за кралете представляват книгите за лов, чиито страници се залепват една с друга. Когато ги прелистват, често пъти се налага да се допира пръстът към устата. Тези стари книги развалят слюнката, а човек с развалена слюнка, даже и крал да е, не се задържа дълго на земята.
— Херцоже! Херцоже! — два пъти повтори принцът. — Изглежда ви харесва да измисляте престъпления.
— Престъпления! — учуди се дьо Гиз. — Та кой ви говори за престъпления, монсеньор? Разказвам ви само за съдбоносни случайности и нищо повече. За съдбоносни случайности, разберете ме правилно; за нищо друго не става дума, освен за случайности. А нима не бива да се нарече случайност онова, което стана с крал Шарл IX по време на лова?
— Дявол да го вземе — каза Шико, — ето ти нещо ново за тебе, Анри, нали си ловец; слушай, слушай, слушай де, това трябва да е любопитно.
— Аз знам за това — каза Анри.
— Да, но аз не знам; по това време още не бях представен в двора. Дай ми да послушам, сине мой.
— Известно ви е, монсеньор, кой лов имам предвид, нали? — продължи лотарингският принц. — Имам предвид онзи лов, когато вие, воден от великодушно желание да убиете глигана, който е нападнал вашия по-голям брат, стреляте така бързо, че не попадате в звяра, а в коня, в който въобще не сте се прицелвали. Този аркебузен изстрел много нагледно показва, монсеньор, какво коварно нещо е случаят. Всъщност вашата точност е известна на целия двор, Ваше височество винаги стреля без пропуски и този неочакван пропуск навярно много ви учудва, още повече че злите езици веднага започват да дрънкат: падането на краля, притиснат от коня, неминуемо би завършило гибелно, ако не се беше намесил Наварският крал и ако не беше пробол глигана, който вие не улучихте.
— Престанете — каза херцог д’Анжу, опитвайки се да си възвърне увереността, в която безпощадната ирония на херцог дьо Гиз беше пробила зеещ отвор. — Каква полза мога да извлека от смъртта на краля, моя брат, ако Шарл IX трябваше да бъде наследен от Анри III?
— Минутка, монсеньор, дайте да се разберем: в онези години вече имаше един незает трон — полския. Смъртта на Шарл IX направи вакантен още един — френския. Без съмнение, вашият брат, както отлично разбирам, без колебание би избрал френския трон. Но което е лошо — Полското кралство също не е за изпускане. Казват, че някои принцове пробвали честолюбивите си намерения дори по отношение на дребното и жалко престолче на Наварския крал. При това смъртта на Шарл IX би ви приближила с една степен към френския трон, значи всички тези съдбоносни случайности са били във ваша полза. На крал Анри III бяха необходими десет дена, за да се завърне от Варшава. Защо да не направите и вие това, ако стане нова съдбоносна случайност?
Анри III погледна Шико, който на свой ред погледна краля, но този път в погледа на шута нямаше обичайната и присъща му лукава, ирония, нито сарказъм, не, на неговото бронзово от лъчите на южното слънце лице проблясна сянка на ласкаво съчувствие.
— И до какво заключение стигате, херцоже? — попита Франсоа д’Анжу, за да завърши или поне да направи опит да завърши този неприятен разговор, в който херцог дьо Гиз вложи цялата си обида.
— Монсеньор, стигнах до заключението, че всеки крал е изложен на съдбоносна случайност, както сега се убедихме в това. Ето че вие представлявате за крал Анри III съдбоносна случайност, бидейки глава на Лигата, тъй като да бъдеш глава на Лигата е почти същото като да бъдеш крал на краля. Не споменавам това, че ставайки глава на Лигата, вие премахвате съдбоносната случайност на своето собствено царуване, а то не е далече, тоест — Беарнеца.