— Шико — прочете бъдещият лигист. — Да те вземат дяволите, това е господин с превъзходен почерк!
Действително, това беше Шико. Както вече чухме, той не пожела да съпроводи Анри и сега самостоятелно поддържаше Лигата.
Като документира своето усърдие в книгата на Крокантен, той веднага премина към книгата на метр Ла Юриер. Последният като видя подписа на Шико в книгата на своя подчинен, пожела да има също образец от този забележителен почерк и посрещна гасконеца, ако не с отворени обятия, то с отворена книга. Шико пое перото от ръцете на един търговец на вълна от улица Бетизи и повторно написа името си с още по-голям замах със сто пъти по-изразително драсване накрая и попита Ла Юриер няма ли трета книга.
Ла Юриер не понасяше шегите и вън от странноприемницата губеше своето радушие. Той изгледа накриво Шико. Шико го погледна право в очите. Ла Юриер промърмори нещо за проклетите хугеноти, Шико процеди някакви думи за възгорделите се кръчмари, Ла Юриер отмести настрана книгата и се хвана за дръжката на шпагата, Шико остави перото, за да може, ако се наложи, да извади своята шпага. Ясно беше, че нещата вървят към сблъсък, който би донесъл на стопанина на странноприемницата само загуби, но в този момент Шико усети, че някой го ощипа отзад за лакътя и се обърна.
Пред него стоеше кралят, преоблечен като обикновен буржоа, а зад него, също преоблечени, стояха Келюс и Можирон. Фаворитите бяха въоръжени с рапири и освен това имаха аркебузи на рамо.
— Е, е — каза кралят, — какво става тук? Добрите католици да спорят по такъв начин! Кълна се в смъртта на Христос, вие давате лош пример!
— Господине — отговори Шико, без да дава вид, че е познал Анри, — обръщайте се към онзи, който започна пръв. Този бандит крещи на минувачите да се записват, а след това им крещи още повече.
Вниманието на Ла Юриер беше привлечено от новите желаещи да турят подписите си. Тълпата откъсна Шико, краля и фаворитите от заведението на фанатичния лигист, те се намериха до някакъв вход и по този начин заеха удобна позиция.
— Какъв плам! — каза Анри. — С колко топлина е обградена днес нашата религия по улиците на добрия ми град!
— Да, господарю, но от това на еретиците им е твърде горещо — забеляза Шико, — а на ваше величество е известно, че ви вземат за еретик. Погледнете наляво, кого виждате там?
— О! Широката мутра на херцог дьо Майен и лисичата муцунка на кардинала.
— Ш-шт!… Да влизаш в игра, господарю, може само при положение, че знаеш къде са твоите врагове, а твоите врагове не знаят къде си ти.
— Значи според теб трябва да се опасявам от нещо?
— Боже милостиви! В тази тълпа никой не е гарантиран. Току-виж в нечий джоб се окаже отворен нож, който изведнъж се намери в корема на съседа. Съседът кълне, а след това не му остава нищо друго освен да предаде богу дух. Да минем от другата страна, господарю.
— Познаха ли ме?
— Не мисля, но сигурно ще ви познаят, ако още се задържите тук.
— Да живее Църквата! Да живее Църквата! — с тези възгласи хорското море, идващо от страната на пазара, заля като прилив улица Арбр-Сек.
— Да живее херцог дьо Гиз! Да живее кардиналът! Да живее херцог дьо Майен! — отговори тълпата, наблъскана пред вратите на Ла Юриер. Изглежда, че тя беше забелязала принцовете.
— Що за викове са това? — намръщи се Анри III.
— Тези викове доказват, че всеки тежи на своето място — херцог дьо Гиз — на улицата, а вие — в Лувъра. Вървете в Лувъра, господарю, вървете в Лувъра.
— Ти ще дойдеш ли с нас?
— Аз? Не, сине мой, сега не се нуждаеш от мен, с теб са обичайните ти защитници. Напред, Келюс! Напред, Можирон! Аз искам да догледам спектакъла до края, изглежда ми любопитен, дори забавен.
— Къде ще отидеш?
— Да се подписвам в други списъци. Искам утре хиляда мои автографа да пътешестват по улиците на Париж. Ето че сме вече на крайбрежната, лека нощ, сине мой, върви надясно, а аз ще завия наляво — всеки по своя път. Ще изтичам до Сен-Мери да послушам знаменития проповедник.
— Охо! Що за шум има там? — попита кралят — И каква е тази тълпа, която тича от Новия мост насам?
Шико се повдигна на пръсти, но не видя нищо, освен викаща, крещяща и блъскаща се тълпа, която триумфиращо влачеше нещо като човек или предмет.