Множеството достигна до мястото, където пред улица Лавандер крайбрежният, булевард се разширява и хорските вълни се разпростряха наляво и надясно, отстъпиха и избутаха към краля човека, който очевидно беше главното действащо лице на тази разбушувана сцена. Така някога морето изхвърлило чудовището пред краката на Иполит.
Виновникът за суматохата се оказа монах, яхнал магаре. Той ораторстваше и жестикулираше. Магарето ревеше.
— Заклевам се в светата утроба! — възкликна Шико, който позна монаха и магарето. — Аз ти казвах за знаменития проповедник, който проповядва на улица Сен-Мери. Няма нужда да се отива толкова далече — нека послушаме този.
— Проповедник на магаре? — усъмни се Келюс.
— А защо пък не, сине мой?
— Но това е Силен — каза Можирон.
— Кой от двамата е проповедникът? — попита кралят. — И двамата крещят едновременно.
— Онзи отдолу е по-гръмогласен — каза Шико, — но онзи отгоре по-добре се изразява на френски.
— По-тихо! — разнесе се от всички страни. — По-тихо!
— По-тихо! — кресна Шико, извисявайки гласа си над този на тълпата.
Всички млъкнаха. Хората обкръжиха монаха и магарето.
Монахът започна проповедта.
— Братя — каза той. — Париж е превъзходен град. Париж е гордостта на френското кралство, а парижаните — най-умните хора. Не напразно в песента се казва…
Монахът запя с цяло гърло:
Щом чу тези думи, или по-скоро мелодията, магарето веднага започна да акомпанира. То ревеше така усърдно, с такива високи тонове, че заглуши гласа на стопанина си.
Тълпата се затресе от смях.
— Млъкни, Панург, веднага млъкни — разсърди се монахът, — ще вземеш думата, когато ти дойде редът, а сега нека аз се изкажа първи.
Магарето млъкна.
— Братя! — продължи проповедникът. — Нашата земя е долина на скръбта, където човек по-голямата част от живота си утолява своята жажда със сълзи.
— Той е пиян, мъртвопиян! — възмутено възкликна кралят.
— Да върви по дяволите! — подкрепи го Шико.
— Обръщам се към вас — продължи монахът — такъв, какъвто ме виждате, като евреин, върнал се от плен, и вече осем денонощия ние с Панург живеем само от подаяния и в пост.
— А кой е Панург? — попита кралят.
— По всяка вероятност настоятелят на манастира му — отговори Шико. — Но дай ми възможност да послушам този добряк, той е трогателен.
— И кой ме докара до това положение, приятели мои? Ирод! Знаете за кой Ирод говоря.
— И ти знаеш, сине мой — каза Шико. — Обясних ти анаграмата.
— Мошеник!
— Кого имаш предвид — мене, монаха, или магарето?
— И трима ви.
— Братя — с нова сила закрещя монахът, — това е магарето ми, което обичам като агънце. То ще ви разкаже как ние три дена се добирахме насам от Вилньов-льо-Роа, за да можем да присъстваме на великото тържество тази вечер. И в какво положение се добрахме!
Но ние с Панург бяхме готови на всичко.
— Но кого, по дяволите, нарича Панург? — попита кралят, заинтересуван от това пантагрюелистично име.
— Ние дойдохме — продължи монахът — да видим какво става тук — ние гледаме, но нищо не разбираме. Какво става тук, братя? Да не свалят случайно днес Ирод? Да не би да заточават днес брат Анри в манастир?
— Охо! — каза Келюс. — Сърбят ме ръцете да пробия тази шкембеста бъчва. Какво ще кажеш, Можирон?
— Недей, Келюс — възрази Шико, — кипваш от нищо. Нима нашият крал сам не се затваря едва ли не всеки ден в манастира? Повярвай ми, Анри, ако те заплашва само манастир, то нямаш причини да се оплакваш, нали, Панург?
Магарето, долавяйки името си зарева ужасяващо.
— О, Панург! — каза монахът. — Укротете страстите си. Господа — продължи той, — аз напуснах Париж с двама спътници — магарето ми и господин Шико, глупака на негово величество краля. Господа, какво е станало с моя приятел Шико?
Шико се намръщи.
— Така значи! — каза кралят. — Значи ти е приятел?
Келюс и Можирон дружно избухнаха в смях.
— Чудесен е твоят приятел — продължи кралят — и внушава голяма почит. Как се казва?
— Това е Горанфло, Анри. Същият този мил Горанфло, за когото дьо Морвилие ти каза няколко думи.
— Размирникът от манастира „Света Женевиев“?
— Точно той.
— Щом е така, ще заповядам да го обесят.
— Това е невъзможно.
— Защо?
— Защото той няма шия.
— Братя! — продължаваше Горанфло. — Братя! Пред вас е един истински мъченик. Братя, днес народът се е вдигнал в защита на моето дело, или по-точно делото на всички добри католици. Вие не знаете какво става в провинцията, каква каша забъркват хугенотите. В Лион ни се наложи да убием едного от тях, ревностен подстрекател на бунт. Дотогава, докато във Франция остане макар едно хугенотско гнездо, добрите католици няма да имат минута покой! Да изтребим хугенотите до крак! На оръжие, братя, на оръжие!