Разгорещен, развихрен, непрекъснато завалящ се на седлото ту на една, ту на друга страна, Горанфло, който все пак успя веднъж да се изтърси на земята от своята жива катедра и с мъка бе отново възкачен върху гърба на Панург, бърбореше нещо несвързано, но за нещастие все още бърбореше и затова продължаваше да си остава жертва, на коварните домогвания и въпроси на господин дьо Монсоро, който измъкваше от него откъслечни признания и отделни фрази.
Тази изповед разтревожи Шико съвсем по друг начин, отколкото присъствието на краля на Навара в Париж. Той чувстваше, че наближава моментът, когато Горанфло ще произнесе неговото име и то може с мрачна светлина да освети цялата тайна. Гасконецът не губи време напразно. Тук-там той отвърза или преряза поводите на почти долепените един до друг коне и с няколко удара с ремък ги подгони към най-гъстата част на тълпата, която при вида на препускащите с отчаяно цвилене животни се разпръсна настрани.
Горанфло се изплаши за Панург, благородниците за своите коне и багаж, а много хора за самите себе си. Народът се разпръсна. Някой извика: „Пожар!“, викът веднага беше подхванат от десетки гласове. Шико като стрела се мушна между хората, подскочи към Горанфло и го изгледа с пламтящи очи, при вида на които монахът изведнъж изтрезня, хвана юздите на Панург и вместо да последва бягащата тълпа, се хвърли в обратна посока. Много скоро между Горанфло и херцог дьо Гиз се образува твърде голямо пространство, което мигновено се запълни от прииждащия поток на закъснели зяпачи.
Тогава Шико повлече клатушкащия се на своето магаре монах към вдлъбнатата част, образувана от абсидата на църквата Сен-Жермен-л’Оксероа и прислони и него, и Панург към нишата така, както би постъпил скулпторът с барелефа, който се готви да взида в нишата.
— Пияница! — каза Шико. — Езичник! Изменник! Вероотстъпник! Значи така, както и преди си готов да продадеш приятеля си за кана с вино?
— Ах, господин Шико! — измънка монахът.
— Храня те, негоднико — продължи Шико, поя те, пълня джобовете и търбуха ти, а ти си готов да предадеш своя господар!
— Ах! Шико! — развълнува се монахът.
— Ти издрънкваш тайните ми, нещастнико!
— Любезни приятелю!
— Млъкни! Ти си доносчик и заслужаваш наказание.
И набитият, силен, тлъст монах, як като бик, но размекнат от разкаяние и най-вече от виното, не се и опитваше да се защитава, като че ли беше голям въздушен балон в ръцете на Шико, който го разтърсваше.
Единствено Панург въстана против насилието над неговия приятел и все се опитваше да ритне Шико, но копитата му не улучваха целта, а Шико им отговаряше с удари с пръчка.
— Аз ли заслужавам наказание? — бърбореше монахът. — Аз, вашият приятел, господин Шико?
— Да, да, заслужаваш — отговори Шико — и ще го получиш.
Тук пръчката на гасконеца премина от магарето върху широките рамене на монаха.
— О! Само да не бях пиян — възкликна Горанфло в порив на гняв.
— Ти би ме наложил, така ли, неблагодарно говедо? Мен, твоя приятел?
— Вие сте мой приятел, господин Шико! И вие ме биете!
— Бия онзи, когото обичам.
— Тогава убийте ме и да се свърши с това! — възкликна Горанфло.
— Струва си да се помисли.
— О! Ако само не бях пиян — повтори Горанфло и силно простена.
— Това го каза вече.
И Шико удвои доказателствата на своята любов към бедния монах, който жално заблея.
— Така значи — каза гасконецът — вълк, а се преструва на овца. Хайде, качвай се на Панург и тръгвай да нанкаш в „Рогът на изобилието“.
— Не мога да виждам пътя — каза монахът, от чиито очи валяха като град сълзи.
— А! — каза Шико. — Какво ли щеше да бъде, ако плачеше с виното, което си изпил! В крайна сметка сигурно би изтрезнял! Излиза обаче, че сега трябва да ти бъда и водач.
Шико поведе магарето за юздите, докато в същото време монахът се беше вкопчил с две ръце в извивката на седлото и с всички сили се мъчеше да пази равновесие.
По този начин те минаха по моста Мене, улица Сен-Бартелеми, моста Пти-Пон и излязоха на улица Сен-Жак. Шико теглеше магарето, монахът лееше сълзи.
Двама слуги и метр Бономе по разпореждане на Шико смъкнаха монаха от гърба на магарето и го отведоха в известната вече на читателите стая.
— Готово — каза, като се върна метр Бономе.
— Легна ли? — попита Шико.
— Хърка…
— Но тъй като след ден-два все пак ще се събуди, помнете: не искам той да знае как се е озовал тук. Никакви обяснения! Не би било лошо, ако реши, че въобще не е излизал оттук от онази славна нощ, когато направи такъв шумен скандал в манастира ви, и приеме всичко, което му се е случило в този промеждутък, просто за сън.