Херцогът отново се върна към леглото.
— Значи решено, не желаеш да рискуваш?
— Нали виждате, монсеньор, лекарят ми забранява.
— Би трябвало да извикаш Мирон, Бюси, той е опитен лекар.
— Монсеньор, пред учения доктор предпочитам лекаря приятел — възрази Бюси.
— В такъв случай сбогом.
— Сбогом, монсеньор.
Херцогът доста шумно се оттегли.
Веднага щом той напусна двореца на Бюси, Реми, който го изпрати с поглед, докато съвсем изчезна, се спусна към болния.
— А сега, господине, ставайте колкото се може по-бързо.
— Защо?
— За да дойдете на разходка с мен. В стаята е твърде горещо.
— Но ти току-що каза на херцога, че на улицата е студено.
— От момента, в който той си отиде, температурата се повиши.
— Това означава? — приповдигна се заинтересован Бюси.
— Означава, че съм убеден, че чистият въздух ще ви се отрази добре.
— Нищо не разбирам — каза Бюси.
— А нима разбирате нещо от сиропите, които ви давам да гълтате? Независимо от това ги пиете. Хайде, по-живо! Вдигайте се! Разходка с херцог д’Анжу е опасна за вас, но с вашия лекар тя е целебна. Това ви го казвам аз! Или повече не ми се доверявате? В такъв случай — откажете се от моите услуги.
— Да вървим, щом искаш — каза Бюси.
— Така трябва.
Бледен и треперещ, Бюси се изправи на краката си.
— Интересна бледост, може да се каже — красив болен! — забеляза Реми.
— Но къде отиваме?
— В един квартал, където днес изследвах въздуха.
— И какъв е този въздух?
— Целебен за вашето заболяване, монсеньор.
Бюси се облече.
— Шапката и шпагата! — заповяда той.
Той наложи първата, препаса втората и излезе навън заедно с Реми.
Глава 3
Етимологията на улица Жюсиен
Реми хвана своя пациент под ръка, зави наляво по улица Кокийер и така вървяха по нея до крепостния вал.
— Странно — каза Бюси, — водиш ме към блатата Гранж-Бателиер, това ли ти е чистият въздух, или даже целебен?
— Малко търпение, господине — отвърна Реми. — Сега ще минем покрай улица Пажевен, ще оставим вдясно от нас улица Бренез и ще излезем на Монмартър; ще видите колко прелестна е тази улица.
— Мислиш, че аз не я знам ли?
— Още по-добре, щом я знаете! Няма да ми се налага тогава да си губя времето да ви обяснявам красотите й, а ще ви отведа незабавно на една много хубава уличка. Да вървим, да вървим, повече нито дума няма да ви кажа.
И наистина, след като Монмартърските врата останаха отляво, те изминаха около двеста крачки и Реми зави надясно.
— Ти ме занасяш, Реми — възкликна Бюси. — Връщаме се там, откъдето дойдохме.
— Тази улица се казва Жипсиен или Ежипсиен, както искате, народът започва да я нарича улица Жисиен, а в скоро време ще стане Жюсиен, защото така звучи много по-приятно и защото в духа на езиците — колкото по на юг се върви, толкова повече гласни се добавят. Това го знаете, след като сте били в Полша. Тези шегаджии и сега продължават да слагат по четири съгласни една до друга, ето защо когато разговарят, като че ли преживят камъни, освен това доста ругаят. Нима не е така?
— Че е така, така е — каза Бюси, — само че ние не дойдохме тук, за да изучаваме филология. Кажи, искам да знам къде отиваме?
— Вижте тази църквичка — каза Реми, без да отговори на въпроса. — Какво нещо е! Погледнете, монсеньор, как отлично е разположена — фасадата към улицата, а абсидата към енорията! Обзалагам се, че не сте я забелязали досега.
— Действително — каза Бюси, — досега не съм обръщал внимание.
Бюси не беше единственият знатен господин, който никога не бе стъпвал в църквата „Света Мария Египетска“. Този храм се посещаваше главно от простолюдието и беше известен сред вярващите като параклиса Кокерон.
— Сега вече като знаете как изглежда църквата и как се казва, нека надникнем да видим стъклописите на централната част — много са интересни.
Бюси погледна Одоен и видя на лицето му такава приятна усмивка, че веднага разбра: младият лекар го беше довел не за да му показва стъклописите, които в полумрака не можеха да се разгледат както трябва, а със съвсем друга цел.
Все пак в църквата имаше какво да се види, тъй като беше осветена за предстоящата служба: стените й бяха украсени с наивните стенописи на XVI век. Такива фрески са запазени в немалко количество в Италия, благодарение на прекрасния климат, докато при нас във Франция, от една страна, влагата, от друга, вандализмът — са заличили от стените много от тези свидетелства за отминалите времена и вярата, изчезнала в наше време. По заръка на крал Франсоа I, художникът бе изобразил житието на света Мария Египетска. Сред най-интересните събития простодушният живописец на най-видно място в храма бе изобразил, придържайки се ако не към анатомическата истина, то поне към историческата, онзи епизод, когато света Мария поради липса на пари да заплати на лодкаря — предлага себе си.