— Този път вашата полиция е поработила лошо.
— Казвам ви че видях върху печата трите знаменити дрозда на Лотарингия, готови да погълнат лилията на Франция. Дайте, ми писмото, иначе, кълна се в смъртта на Христос…
Анри пристъпи към херцога и сложи ръката си върху рамото му.
Веднага щом усети тежестта на кралската ръка, Франсоа косо хвърли поглед към вратата, където в заплашителна поза, готови да извадят шпагите си, стояха четиримата фаворити, после падна на колене, притисна се до леглото си и закрещя:
— Насам! Помощ! Брат ми иска да ме убие! Тези думи, пълни с ужас, който ги правеше толкова убедителни, направиха на краля впечатление и усмириха неговия гняв, именно защото още повече го задълбочиха. Кралят помисли, че Франсоа наистина се страхува от убийство, което би било братоубийство. За миг главата му се завъртя при мисълта, че над неговото семейство, както над всички семейства с гаснещи родове, тежи проклятието братя по традиция да убиват братята си.
— Не — каза той, — грешите, брате, кралят не ви заплашва с това, от което се боите. Опитахте се да се борите, а сега се признавате за победен. Знайте, че тук господар е кралят, а ако не сте знаели, знайте отсега нататък. Е, кажете това, но не шепнешком, а високо.
— О! Заявявам това, братко, това казвам и аз — извиха херцогът.
— Прекрасно. Тогава дайте писмото… защото ви го заповядва кралят.
Херцог д’Анжу изпусна хартията на земята. Кралят я взе и, без да я чете, я прибра в кесията си, от която раздаваше милостиня.
— Това ли е всичко, господарю? — попита херцогът и вдигна към краля кривогледите си очи.
— Не, господине — каза Анри, — поради днешните безредици, които за щастие нямаха пагубни последици, — ще се наложи да останете тук, в тази стая, докато моите подозрения около вас не се разсеят окончателно. Тук е удобно, обстановката ви е позната, по-малко прилича на затвор, така че оставате тук. Ще имате приятно общество, тъй като тези четирима господа ще останат да ви пазят тук тази нощ, утре ще ги сменят.
— А приятелите ми? Ще мога ли да се видя с тях?
— Кои наричате свои приятели?
— Например господата дьо Монсоро, дьо Рибейрак, д’Антраге, дьо Бюси.
— Аха! — каза кралят. — И този значи!
— Нима е имал нещастието с нещо да не угоди на ваше величество?
— Да — каза кралят.
— Кога?
— Винаги и отчасти тази вечер.
— Тази вечер? Какво се е случило тази вечер?
— Нанесе ми оскърбление по улиците на Париж.
— На вас ли, господарю?
— Да, на мен и на мои предани хора, което е едно и също.
— Бюси да е оскърбил някого тази вечер на улицата? Заблудили са ви, господарю.
— Аз зная какво говоря.
— Господарю — възкликна херцогът с тържествуващ вид, — господин дьо Бюси вече два дена не излиза от своя дворец! Той е болен от треска.
Кралят се обърна към Шомберг.
— Може да е имал треска вкъщи, но не и на улица Кокийер — каза Шомберг.
— Какво казахте? — попита херцогът и се надигна. — Бюси е бил на улица Кокийер?
— Сам го видях.
— Вие сте го видели на улицата?
— Да, Бюси, млад, свеж, бодър, весел, като най-щастлив на света, придружаван от постоянния си съучастник, мисля, че се казваше Реми — негов оръженосец, или лекар.
— В такъв случай нищо не разбирам — каза поразен херцогът. — Аз видях Бюси днес. Той беше на легло. Трябва да ме е излъгал.
— Добре — каза кралят, — когато всичко се изясни, господин дьо Бюси ще бъде наказан като другите и заедно с тях.
Херцогът не се опита повече да защити своя благородник като предостави възможност на краля да излее гнева си върху дьо Бюси и по този начин го отклони от себе си.
— Ако господин дьо Бюси е постъпил така — каза Франсоа, — ако той, след като се отказа да излезе с мен, е излязъл сам, то тогава сигурно е имал някакви намерения, които е било неудобно да ми признае, знаейки моята преданост към ваше величество.
— Чувате ли, господа, какво казва моят брат? — попита кралят. — Той твърди, че Бюси е вършел всичко без негово знание.
— Още по-добре — каза Шомберг.
— Защо по-добре?
— Защото в такъв случай, ваше величество, позволете ни да постъпим както си знаем.
— Добре, добре, ще се изясни и ще видим — каза Анри. — Господа, поверявам брат си на вашите грижи: през тази нощ го охранявайте като му оказвате всички подобаващи почести за ранга му на пръв принц и първи в кралството човек след мен.
— О, господарю — каза Келюс и от погледа му херцогът усети, че го побиват тръпки, — бъдете спокоен, знаем колко сме задължени на негово височество.