— Всичко е точно така, както имах честта да ви доложа.
— А госпожа дьо Сен-Люк?
— О! Госпожа дьо Сен-Люк е нещо друго.
— Тя вкъщи ли си е?
— Да.
— Предайте й, че ще бъда щастлив, ако ми позволи да засвидетелствам лично почитта си към нея.
Пет минути по-късно лакеят се върна и съобщи, че госпожа дьо Сен-Люк ще се радва да види господин дьо Бюси.
Бюси стана от кадифените възглавници и се изкачи по парадните стълби. Жана дьо Косе излезе да посрещне непредвидения гост по средата на парадната зала.
Тя беше смъртно бледа, гарваново черните й коси придаваха на тази бледост жълтеникав оттенък, наподобяващ цвета на слонова кост; очите й бяха почервенели от преживяванията през безсънната нощ, а на една от страните й можеше да се забележи сребриста следа от още неизсъхнала сълза. Бледнотата на стопанката на дома предразположи Бюси към усмивка и той дори започна да съчинява мадригал в чест на свенливо сведените оченца, но следите от дълбока мъка, толкова очевидни върху лицето на младата жена, го накараха да прекъсне импровизацията си.
— Здравейте, господин дьо Бюси — приветства госта Жана, — макар да допускам, че идвате тук с лоши вести.
— Благоволете да обясните, госпожо — помоли Бюси. — По какъв начин вашият покорен слуга може да бъде лош вестител в този дом?
— Ах, но нима миналата нощ не сте се били на дуел със Сен-Люк? Нали съм права? Признайте.
— Аз? Със Сен-Люк? — зачуди се искрено Бюси.
— Да, със Сен-Люк. Той ме остави, за да поговори с вас. Вие сте на страната на херцог д’Анжу, а той — на краля. И ето че сте се спречкали. Не крийте нищо от мен, господин дьо Бюси, умолявам ви. Трябва да влезете в положението ми. Той замина с краля, това е вярно, но нали би могъл да изпрати краля и да се срещне след това някъде с вас? Кажете ми истината, какво е станало с господин дьо Сен-Люк?
— Госпожо — каза Бюси, — не мога да повярвам на ушите си, наистина. Очаквах да ме попитате дали съм се оправил след раняването ми, а вие ми устройвате пристрастен разпит.
— Сен-Люк ви е ранил? Значи той се е бил с вас! — възкликна Жана. — Ах, сами виждате…
— Не, не, госпожо, нашият скъп Сен-Люк не се би. Във всеки случай и да се е бил, то не с мен, в никакъв случай не с мен, и благодарение на бога не той ме рани. Нещо повече, той направи всичко възможно, за да ме предпази от това раняване. Впрочем той самичък ще трябва да ви разкаже, че от днес нататък ние с него сме като Дамон и Питий.
— Самият той? Но как може да ми разкаже нещо, ако оттогава не съм го виждала повече?
— Повече не сте го виждали ли? Значи лакеят на вратата не ме е излъгал?
— Какво ви каза?
— Че господин дьо Сен-Люк бил излязъл в единайсет часа през нощта и не се завърнал… Значи, вие не сте виждали своя съпруг от единадесет часа през нощта насам.
— Уви, не съм го виждала.
— Но къде би могъл да бъде?
— Ето, че и аз ви питам това.
— Дявол да го вземе! Разкажете ми всичко подред, госпожо — каза Бюси, започнал вече да подозира причината за внезапното изчезване на Сен-Люк, — това е просто прелестно…
Бедната жена го погледна, вцепенена от изненада.
— Не, не. Исках да кажа, че това е твърде печално — поправи се Бюси. — Загубих много кръв и затова понякога се отплесвам и не знам какво говоря. Разкажете ми тази горестна история. Моля ви, госпожо, говорете.
И Жана му разказа всичко, каквото й беше известно: как Анри III заповядал на Сен-Люк да съпроводи кралската му особа до Лувъра и как портите на Лувъра се затворили, и как началникът на караула казал, че никой повече няма да излезе от двореца, и как действително същата нощ никой повече не излязъл от кралския дворец.
— Прекрасно — каза Бюси. — Разбирам.
— Как? Вие разбирате?
— Да. Негово величество е отвел Сен-Люк в Лувъра и след като е влязъл там, Сен-Люк не е могъл вече да се измъкне навън.
— А кой не го е пуснал?
— Проклятие! — видя се Бюси в затруднение. — Вие искате от мен да разглася държавна трайна.
— Но аз самата ходих дотам, до Лувъра, а и моят баща също.
— И какво?
— Стражите ми отговориха, че не разбират какво искаме, според думите им, Сен-Люк трябвало вече да се е върнал у дома си.
— Това още веднъж ме убеждава, че господин дьо Сен-Люк е в Лувъра — каза Бюси.
— Така ли мислите?
— Сигурен съм, и ако пожелаете, вие също ще можете да се уверите в това.
— По какъв начин?
— Със собствените си очи.
— Нима е възможно?
— Извън всякакво съмнение.
— Но ако се появя в двореца, ще ме върнат обратно, както вече стана веднъж, при това със същите думи, които вече ми бяха казани. Ако той наистина е там, защо не ме пускат при него?