— Господарю, господарю! — направи последен опит да протестира Франсоа. — Спомнете си, че съм ваш…
— Струва ми се, вие бяхте също така брат и на крал Шарл IX — каза Анри.
— Нека поне върнат слугите ми, моите приятели.
— Още се и оплаквате! Та нали ви давам моите, в моя вреда.
И Анри затвори вратата пред носа на брат си. Бледен и треперещ, едва крепейки се на нозе, той се довлече до креслото и се строполи в него.
Глава 11
За това, че ровенето в празните шкафове не винаги е губене на време
След разговора си с краля херцог д’Анжу разбра, че положението му е съвсем безнадеждно.
Миньоните не му спестиха нищо от случилото се в Лувъра — те му описаха и поражението на тримата Гиз, и триумфа на Анри, като значително преувеличиха и едното, и другото. Херцогът беше чул виковете на народа: „Да живее кралят!“, „Да живее Лигата!“ и първо не можа да разбере какво означава това. Той почувства, че водачите на Лигата са го изоставили, че те трябва да спасяват себе си.
Изоставен от семейството си, пооредяло от убийства и отравяния, разединено от злопаметност и разправии, той въздишаше, поглеждайки назад, към онова минало, към което го беше върнал кралят, и си мислеше, че тогава, когато се бореше срещу Шарл IX, той имаше двама довереници, по-точно, две простодушни души, две предани сърца, две непобедими шпаги — Коконас и Ла Мол.
Има много хора, в които съжалението за отминали блага замества угризенията на съвестта.
Сега, когато се почувства самотен и изоставен, херцог д’Анжу за първи път в живота си изпита нещо като угризение на съвестта за това, че беше принесъл в жертва Ла Мол и Коконас.
В онези времена сестра му Маргьорит го обичаше и утешаваше. С какво се отплати той на сестра си Маргьорит?
Оставаше майка му, кралица Катерина. Но майка му никога не го беше обичала.
Дори да се беше обръщала към него, то беше само за да го използва — така, както той самият беше използвал другите — като оръдие. Това беше ясно на Франсоа.
Само да попаднеше в ръцете на майка си и започваше да се чувства безпомощен като кораб в океана по време на буря.
Той си помисли, че доскоро край него имаше сърце, което струваше повече от всички други сърца, шпага, която струваше повече от останалите шпаги.
В паметта му изникна с целия си ръст Бюси, храбрият Бюси.
И тогава Франсоа изведнъж почувства нещо като разкаяние, та нали заради Монсоро той се скара с Бюси. Искаше да спечели Монсоро, защото той знаеше неговата тайна, но ето че тази тайна, с която го държеше в ръцете си Монсоро, стана известна на краля и Монсоро вече не беше опасен.
Значи напразно беше обидил Бюси и, главно, нищо не беше спечелил, тоест беше сгрешил, а грешката, както ще каже по-късно един велик политик, е по-лоша от престъпление.
Колко по-леко би било неговото положение, ако знаеше, че признателният и останал му верен Бюси непрестанно се грижи за него. Бюси непобедимият, Бюси — честното сърце, Бюси — всеобщият любимец, защото честното сърце и тежката ръка печелят приятели на всеки, който е получил първото от бога, а второто — от случая.
Бюси, загрижен за него — това е евентуално освобождение, това е сигурно възмездие.
Но, както вече казахме, раненият в сърцето Бюси беше сърдит на принца и се беше оттеглил в своята шатра, а затворникът остана сам, обречен да избира между височина почти 50 фута, която би трябвало да преодолее, за да се спусне в рова, и четирима миньони, които трябваше да убие или рани, за да се промъкне в коридора.
И това, без да се брои, че дворовете на Лувъра бяха пълни с войници и швейцарци.
От време на време принцът отиваше до прозореца и потопяваше погледа си в дълбокия ров. Но подобна височина може да предизвика виене на свят и на храбрец, а херцог д’Анжу не беше от тези, които не се страхуват от нищо.
Освен това, от време на време някой от пазачите му — Шомберг или Можирон, д’Епернон или Келюс, влизаше в стаята и без да обръща внимание на принца, забравяйки понякога даже да му се поклони, правеше преглед: отваряше врати и прозорци, ровеше в шкафове и сандъци, надничаше под кревата и под масите и проверяваше дори дали завесите са на мястото си и няма ли разкъсани на ивици чаршафи.