— Но кой тогава?
— Никой. Казаха ми за нея.
— Кой ви каза?
— Кралят на Навара.
— Ах, кралят на Навара знае за стълбата! Никога не бих повярвал! Но както и да е, вие сте тук, монсеньор, жив и невредим. Ние с вас ще запалим Анжер, заедно с него ще пламнат и Ангомоа и Беарн. Това ще бъде едно прелестно пожарче.
— Но ти говореше за среща? — каза херцогът.
— А! По дяволите! Наистина щях да забравя при този интересен разговор. Прощавайте, монсеньор.
— Ще вземеш ли коня си?
— Проклятие! Ако той е нужен на монсеньора, ваше височество може да го остави при себе си, аз имам още един.
— В такъв случай приемам, после ще се разплатим.
— Добре, монсеньор, и не дай боже да остане да ми дължите нещо.
— Защо?
— Защото не обичам онзи, комуто възлагате да ви урежда сметките.
— Бюси!
— Вие сте прав, монсеньор, разбрахме се, че няма да се връщаме повече на това.
Принцът, който чувстваше, че има нужда от младия човек, му протегна ръка.
Бюси му подаде своята, но при това поклати глава. Те се разделиха.
Глава 17
Дипломацията на господин дьо Сен-Люк
В непрогледната нощ Бюси се върна вкъщи, надявайки се да завари Сен-Люк, но намери само писмо, с което приятелят му съобщаваше, че ще дойде на следващия ден.
И наистина, съпроводен от слугата си, Сен-Люк излезе от Меридор към шест часа сутринта.
Той стигна до крепостната стена точно при отварянето на вратите и без да обърне внимание на необикновеното вълнение, обхванало събуждащите се жители на града, стигна до колибата на Бюси.
Приятелите се прегърнаха сърдечно.
— Благоволете да влезете в бедната ми колиба, Сен-Люк. Настанил съм се като на поход.
— Да — отбеляза Сен-Люк, — по обичая на победителите: право на бойното поле, както се казва.
— Какво искате да кажете с това, приятелю?
— Че жена ми няма тайни от мен. както и аз — от нея, скъпи ми Бюси, и че тя ми разказа всичко. Ние с нея владеем съвместно не само имуществото си. Приемете поздравленията ми, мой учителю по всичко, и щом сте ме извикали, позволете да ви дам един съвет.
— Дайте.
— По-бързо се избавете от този гнусен Монсоро. Никой в двора не знае в какви отношения сте с жена му. Сега е най-подходящият момент. Не трябва да го изпускате. Когато по-късно се ожените за вдовицата, никой няма да подозира, че сте я направили вдовица, за да се ожените за нея.
— Има само една пречка за осъществяването на този прелестен замисъл, който и на мен ми дойде първо наум.
— Виждате ли? Но каква е тази пречка?
— Работата е там, че се заклех на Диана да не посягам на нейния мъж дотогава, докато той сам не ме нападне.
— Направили сте грешка.
— Аз?
— Направили сте много голяма грешка.
— Но защо?
— Защото подобни клетви не трябва да се дават. По дяволите! Ако вие не побързате, ако не го изпреварите, повярвайте ми, Монсоро — та той е хитър като лисица, ще разкрие вашата тайна, а ако я разкрие, този човек, който няма капка благородство, ще ви убие.
— Да бъде, както бог реши — усмихна се Бюси, — но освен че ще наруша клетвата си пред Диана, ако убия мъжа й…
— Нейния мъж! Вие прекрасно знаете, че той не й е мъж.
— Да, но от това той не престава да се нарича неин мъж. Повтарям, освен че ще наруша клетвата си, мен ще ме очернят, приятелю, и този, когото днес всички смятат за чудовище, на смъртното си ложе ще изглежда ангел, когото аз съм вкарал в гроба.
— Затова и не ви съветвам сам да го убивате.
— Наемни убийци! Ах, Сен-Люк, не ми давате добър съвет.
— Престанете! Кой ви говори за убийци?
— Тогава за какво става дума?
— За нищо, мили приятелю. За една мисъл, която ми хрумна, но която още не е узряла достатъчно, за да я споделя с вас. Аз обичам този Монсоро не повече от вас, макар че нямам същите основания да го ненавиждам. Да поговорим за жената, вместо да говорим за мъжа.
Бюси се усмихна.
— Вие сте верен приятел, Сен-Люк — каза той, — и можете да разчитате на моята дружба. Вече ви е известно, моята дружба се състои от три неща — парите ми, шпагата ми и живота ми.
— Благодаря — каза Сен-Люк, — приемам я, но при едно условие — че ще ви отговоря със същото.
— А сега, какво искахте да ми кажете за Диана?
— Исках да ви попитам, нямате ли намерение да посетите Меридор?
— Скъпи приятелю, благодаря за настойчивостта, но вие знаете моите съмнения в това отношение.
— Зная всичко. В Меридор вие рискувате да се срещнете с Монсоро, макар че засега той е на разстояние осемдесет левги от нас. Вие рискувате да му стиснете ръката, а никак не е лесно да подадеш ръка на човека, когото ти се иска да унищожиш. И накрая, рискувате да видите как той прегръща Диана, а това е още по-тежко — да гледаш как прегръщат жената, която обичаш.