— А! — яростно възкликна Бюси. — Колко добре разбирате защо не се показвам в Меридор! А сега, скъпи приятелю…
— Вие ме отпращате — каза Сен-Люк, неправилно разбрал намерението на Бюси.
— Съвсем не, напротив — възрази Бюси, — моля ви да останете, защото сега е мой ред да задавам въпроси.
— Моля.
— Нима не сте чули тази нощ звъна на камбаните и изстрелите?
— Чухме и се питахме какво ли се е случило.
— Като минавахте през града тази сутрин, нима не забелязахте известни промени?
— Като че ли необикновено вълнение, това ли имате предвид?
— Да.
— Аз тъкмо се канех да ви питам каква е причината за него.
— Причината, скъпи приятелю, е, че вчера тук пристигна негово височество херцог д’Анжу.
Сен-Люк така подскочи на стола си, сякаш му съобщиха за появата на дявола.
— Херцогът е в Анжер? Казваха, че той е арестуван в Лувъра.
— Именно, защото е бил арестуван, той сега се намира в Анжер. Изхитрил се е да избяга през прозореца и е пристигнал тук да търси убежище.
— По-нататък?
— По-нататък, скъпи приятелю — отговори Бюси, — ето ви прекрасна възможност да отмъстите на негово величество за всичко, което той ви причини. Принцът има вече своя партия, той ще има и войски и ние ще започнем тук една малка, но славна гражданска война.
— О! — възкликна Сен-Люк.
— Разчитам, че ще поработите със своята шпага заедно с мен.
— Срещу краля? — попита Сен-Люк с внезапна хладина в гласа.
— Не казвам, че точно срещу краля — каза Бюси, — срещу тези, които извадят шпагите си срещу нас.
— Скъпи Бюси — каза Сен-Люк, — аз пристигнах в Анжу да подишам чист въздух, а не да се сражавам против негово величество.
— Но позволете ми все пак да ви представя на монсеньора.
— Няма за какво, скъпи Бюси. Не ми харесва Анжер и аз се канех в най-скоро време да си замина. Това е мрачен, скучен град, камъните тук са меки като сирене, а сиренето е твърдо като камък.
— Скъпи Сен-Люк, ще ми направите голяма услуга, ако се съгласите да изпълните молбата ми. Херцогът се поинтересува защо съм тук. Не можех да му кажа истината, защото той самият е влюбен в Диана и нищо не постигна. Но аз го убедих, че съм пристигнал тук с цел да привлека на негова страна всички благородници в околността. Даже добавих, че тази сутрин имам среща с един от тях.
— Но какво от това? Ще му кажете, че сте се видели с този благородник и че той моли да му дадете шест месеца да си помисли.
— Позволете да отбележа, скъпи Сен-Люк — вашата логика куца не по-малко от моята.
— Чуйте, в този свят аз ценя само жена си, а вие — вашата възлюблена, да се договорим — каквото и да се случи, аз ще защитавам Диана, каквото и да се случи — вие ще защитавате госпожа дьо Сен-Люк. Споразумение по отношение на любовта — да, това ми допада, но никакви политически споразумения. Само така можем да се разберем с вас.
— Виждам, че ще ми се наложи да отстъпя, Сен-Люк — каза Бюси, — защото сега предимството е на ваша страна, аз се нуждая от вас, а вие можете да минете и без мен.
— Нищо подобно, напротив, аз търся вашето покровителство.
— Как да ви разбирам?
— Представете си, че анжуйци, а метежниците ще се казват анжуйци, дойдат в Меридор, за да го обсадят и разграбят.
— А! Дявол да го вземе! Вие сте прав — каза Бюси, — вие не искате обитателите на замъка да пострадат от последствията при завземане на замъка с щурм.
Приятелите се разсмяха и тъй като над града прогърмя топовен изстрел и слугата на Бюси дойде да съобщи, че принцът три пъти вече е питал за неговия господар, те отново се заклеха в своя извън политически съюз и се разделиха много доволни един от друг.
Бюси побърза в замъка на херцога, където вече се събираха благородниците от всички краища на провинцията. Новината за пристигането на херцог д’Анжу се беше разпространила като ехо от топовен изстрел и беше развълнувала всички градове и села около Анжер.
Младият човек побърза да организира официалния прием, обяда, тържествените речи. Той смяташе, че докато принцът приема посетителите, обядва и особено докато произнася речите, ще може да издебне поне минутка, за да се види с Диана. След като осигури на принца занимания за няколко часа, Бюси се прибра, скочи на коня си и препусна за Меридор.
Предоставен сам на себе си, херцогът произнесе великолепна реч и направи голямо впечатление със своя разказ за Лигата. Той внимателно заобиколи всичко свързано с господата Гиз и се представи като нещастен принц, който е бил подложен на гонения от краля само защото парижани са му изразили своето доверие.