— Анри дьо Навар! — повтори кралят.
— Сине мой, при всяко разочарование, при всяко нещастие, при всяко бедствие, които ви постигат, виновникът за които не ви е известен, не търсете, не се съмнявайте, не се питайте — няма смисъл. Възкликнете: „Това е Анри дьо Навар!“ и можете да бъдете сигурен, че ще попаднете в целта… Той е божият меч, надвиснал над дома Валоа.
— Значи вие смятате, че трябва да отменя заповедта си за анжуйците?
— И незабавно — възкликна Катерина, — без да губите нито минута, нито секунда. Побързайте, може би вече е късно. Тичайте, отменете заповедта! Отивайте, иначе сте загубен.
И хващайки сина си за ръката, с невероятна сила и енергия го тикна към вратата.
Анри презглава изтича от двореца, за да спре своите приятели.
Но намери само Шико, който седеше на един камък и си чертаеше по пясъка географска карта.
Глава 23
За това, как, като разбра, че Шико споделя мнението на кралицата-майка, кралят се присъедини към него
Първо Анри се увери, че този човек, който е погълнат от своето занятие не по-малко от Архимед и по всяка вероятност няма да вдигне глава, та ако ще целият Париж да бъде превзет с щурм, че този човек е наистина Шико, а не някой друг.
— Ах, нещастнико — изкрещя той с гръмовен глас, — ето как защитаваш ти своя крал!
— Аз го защитавам по своему и смятам, че моят начин е по-добър от другите.
— По-добър от другите! — възкликна кралят. — По-добър от другите, безделнико.
— Настоявам за това и ще ви дам доказателства.
— Любопитно ще е да се запозная с тях.
— Нищо по-лесно от това. Първо, кралю мой, ние направихме голяма глупост.
— Каква е тя?
— Това, което сме направили.
— Ах — възкликна Анри, поразен от еднаквостта на мислите на двата извънредно остри ума, които, без да се уговарят, бяха стигнали до един и същ извод.
— Да — отвърна Шико, — твоите приятели вече крещят из града „Смърт на анжуйци!“, а аз, като по-размислих, не съм много сигурен, че това е тяхна работа. Със своите викове по градските улици твоите приятели чисто и просто започват онази малка гражданска война, която не успяха да започнат господата Гиз и която им беше толкова нужна. И по всяка вероятност, Анри, в този момент твоите приятели са вече съвсем мъртви, което, да си призная, не би ме огорчило, но би опечалило теб, или пък са изгонили от града анжуйците, което не би ти харесало, но, напротив, извънредно много би зарадвало нашия скъп херцог д’Анжу.
— По дяволите! — възкликна кралят. — Значи ти мислиш, че работата е отишла толкова далеч?
— Ако не и по-далеч.
— Но всичко това не обяснява с какво се занимаваш, седнал върху този камък.
— Занимавам се с една много спешна работа.
— Каква?
— Очертавам контурите на онези провинции, които ще вдигне срещу нас брат ти, и пресмятам колко души може да даде всяка от тях в бунтовната армия.
— Шико, Шико! — възкликна кралят. — Наистина около мене има само гарги и кукувици прокобници.
— Нощем гласът на кукувицата звучи добре, сине мой — отговори Шико, — защото тогава му е времето. Времената сега са смутни и тъмни, Анри, толкова тъмни, че трудно можеш да различиш деня от нощта. Гласът ми звучи навреме, вслушай се в него. Погледни!
— Е, какво още?
— Погледни моята географска карта и прецени сам. Да започнем от Анжу, която прилича на тарталетка, ето, виждаш ли? Тук се е скрил твоят брат, затова съм сложил тази провинция на първо място. Ако с Анжу се заемат умно, както това ще сторят твоят главен ловчия Монсоро и твоят приятел Бюси, само Анжу може да ни даде, като казвам „ни“, имам предвид твоя брат — Анжу може да даде на брат ти десет хиляди бойци.
— Така ли мислиш?
— Това е в най-лошия случай. Да минем сега към Гиен. Гиен… виждаш ли я? Ето я — фигура, прилича на теле, което подскача на един крак. А! Проклятие! Гиен! Нищо чудно, че там ще се намерят недоволни — това е старо бунтовно огнище, англичаните току-що са го напуснали. Та Гиен с радост ще въстане — не против теб, против Франция. От Гиен може да се разчита на осем хиляди войници. Малко са. Но всичките ще бъдат закалени, изпитани в бой, за това бъди спокоен. После, вляво от Гиен са Беарн и Навара, виждаш ли? Ето тези две парчета, като маймуна на гърба на слон. Е, Навара я поокастриха, но заедно с Беарн ще се съберат триста-четиристотин хиляди жители. Да предположим, че Беарн и Навара, след като дьо Навар хубавичко ги поизтръска, помачка и изстиска, ще доставят на Лигата пет процента от населението си — това са шестнадесет хиляди души. И така, да направим сметката. Анжу — десет хиляди…