— Лекарят е вече тук и, може би, ще ви спести свещеника.
— Одоен! — възкликна граф дьо Монсоро, като позна Реми. — Как попаднахте тук?
Както виждате, графът беше верен на себе си — дори в предсмъртния си час той подозираше и разпитваше.
Реми разбра какво се крие зад неговия въпрос.
Тази гора не беше често посещавано място, тук просто така, без работа, никой не идваше. Следователно въпросът беше съвсем естествен.
— Защо сте тук? — повтори Монсоро, придобил малко сили от подозрение.
— Дявол да го вземе! — отговори Одоен. — Затова, защото на една левга оттук срещнах господин дьо Сен-Люк.
— А, моят убиец — промърмори Монсоро и пребледня от болка и от гняв едновременно.
— И той ми поръча: „Реми, идете в гората. На това място, което се казва Старото сечище, ще намерите мъртъв мъж.“
— Мъртъв! — повтори Монсоро.
— Проклятие! Така е мислил — каза Реми, — не трябва да му се сърдите за това. Е, аз дойдох и видях, че вие сте претърпели поражение.
— А сега ми кажете честно, вие имате работа с мъж, кажете ми, смъртно ли съм ранен?
— Дявол да го вземе! — възкликна Реми. — Твърде много искате от мен. Но ще опитам. Да видим.
Ние вече казахме, лекарският дълг удържа победа над предаността на приятеля.
И така, Реми се приближи до Монсоро и много предпазливо свали от него плаща, ризата и камизола.
Шпагата беше минала под дясната гърда, между шестото и седмото ребро.
— Хм, много ли боли — попита Реми.
— Не гърдите, гърбът.
— Аха, кажете, моля, коя част на гърба?
— Под лопатката.
— Острието е срещнало кост — каза Реми, — затова боли.
И той прегледа мястото, което графът посочи като най-болезнено.
— Не — каза Реми, — не, сбъркал съм. Острието не се е натъкнало на нищо. Славен удар, господин графе, славен удар. Да лекуваш рани от господин дьо Сен-Люк е истинско удоволствие. Раната ви е прободна, милостиви господине.
Монсоро загуби съзнание, но неговата слабост не разтревожи Реми.
— А, ето какво било. Това е добре — припадна, пулсът е слаб. Всичко е както се полага (той опипа ръцете и краката) — китките и стъпалата са студени. (Допря ухо до гърдите) — дишането не се чува, (лекичко почука по тях) — глух звук. По дяволите, вдовството на госпожа Диана май ще трябва да се поотложи.
В този момент лека червеникава блестяща пяна се появи по устните на ранения.
Реми бързо намери чантата с инструментите, извади ланцета, след това откъсна ивица плат от ризата на Монсоро и стегна ръката му под лакътя.
— Да видим — каза той. — Ако потече кръв, госпожа Диана няма да бъде вдовица. Но ако не потече!… Ах, тече, ей богу, тече. Моля за извинение, господин дьо Бюси, моля за извинение, няма какво да се прави — лекарят преди всичко е лекар.
И наистина, сякаш поколебала се за миг, кръвта бликна от вената. Почти в същата секунда раненият въздъхна и отвори очи.
— Ах, мислех, че всичко е свършено — промълви той.
— Още не, милостиви господине, още не. И възможно е даже…
— Ще се отърва ли?
— О, боже мой! Несъмнено. Но първо дайте да затворим раната. Почакайте, не мърдайте. Виждате ли, в този момент природата ви лекува отвътре, така, както аз ви лекувам отвън. Аз ви превързвам, тя съсирва кръвта. Аз ви пускам кръв, тя я спира. А, природата е велик хирург, милостиви господине. Почакайте да ви избърша устните.
И Реми прекара носната си кърпа по устните на графа.
— Отначало — каза раненият — само това правех — храчех кръв.
— Нищо, виждате сега, кръвоизливът спира. Всичко върви на добре. Толкова по-добре! Тоест, толкова по-зле.
— Как? По-зле?
— Толкова по-добре за вас, разбира се, но по-зле!… Аз си знам какво искам да кажа. Любезни мой господин дьо Монсоро, боя се, че ще имам честта да ви излекувам.
— Как? Боите се?
— Да, аз си знам.
— Значи вие смятате, че ще се оправя?
— Уви!
— Вие сте странен лекар, господин Реми.
— Какво от това? Нали ви спасявам?… А сега…
Реми прекрати кръвопускането и стана.
— Вие ме оставяте? — попита графът.
— А, вие твърде много говорите, милостиви господарю. Не бива да приказвате много. Ах, нима работата е там? По-скоро би трябвало да го посъветвам да вика.
— Не ви разбирам.
— За щастие. Ето че сте превързан.
— А сега?
— Сега ще отида за помощ.
— А аз, какво да правя аз дотогава?
— Пазете спокойствие, не мърдайте, дишайте много внимателно, старайте се да не кашляте. Да не тревожите този скъпоценен съсирек. Къде най-близко има хора?
— В замъка Меридор.
— Как да отида дотам? — попита Реми, изобразявайки пълна неосведоменост.
— Преминете през стената и ще попаднете в парка или вървете покрай стената и ще стигнете до вратата.