— Добре, ще отида там.
— Благодаря ви, добри човече! — възкликна Монсоро.
— Ако знаеше какъв добряк излязох наистина — измърмори Реми, — щеше да си още по-благодарен.
И като скочи на коня си, лекарят препусна в галоп по посочения път.
След пет минути той стигна замъка, всички обитатели на който се суетяха и тичаха нагоре-надолу, претърсвайки всички храсталаци и ъгълчета на парка в безплодни опити да намерят мястото, където лежи тялото на господаря им, защото, за да спечели време, Сен-Люк им беше дал неточни указания.
Реми влетя като метеор в тази тълпа и я събра около себе си.
Той толкова оживено им даваше разпореждания, че графиня дьо Монсоро не можа да сдържи учудения си поглед.
Тайна, смътна мисъл проблясна в ума й и затъмни за секунда ангелската чистота на душата й.
— А аз си мислех, че е приятел на господин дьо Бюси — прошепна тя, виждайки как се отдалечи Реми, взел със себе си носилка, бинт, чиста вода — всичко необходимо за лекуване.
Самият Ескулап с божествените си криле не би могъл да направи повече.
Глава 30
За това, как херцог д’Анжу отиде в замъка Меридор да поднесе на графиня дьо Монсоро своите съболезнования по повод кончината на съпруга й и за това, как последният го посрещна
Веднага, след като преговорите на херцог д’Анжу с майка му бяха прекъснати, херцогът побърза да потърси Бюси, за да разбере причината за тази невероятна промяна в неговото поведение.
Бюси, който се беше върнал в своята колиба, препрочиташе за пети път писмото на Сен-Люк и във всеки негов ред откриваше все по-радостен за себе си смисъл.
Що се отнася до Катерина, тя, като се върна, извика своите хора и се разпореди да приготвят всичко за заминаване, което тя предполагаше, че може да бъде определено за следващия или най-късно по-следващия ден.
Бюси посрещна принца с най-любезна усмивка.
— Монсеньор — възкликна той, — ваше височество удостоява с посещението си моя дом?
— О, да, по дяволите! — каза херцогът. — И дойдох да искам обяснение.
— От мен?
— Да, от теб.
— Слушам ви, монсеньор.
— Как? — извика херцогът, — Ти ме съветваш да посрещна в пълна бойна готовност предложенията на майка ми и мъжествено да удържа на натиска й. Аз постъпвам така и в самия разгар на схватката, когато всичките й удари се натъкваха на моята броня, ти изведнъж ми казваш: „Свалете ризницата, монсеньор, свалете я.“
— Когато ви давах своите съвети, монсеньор, аз не знаех с каква цел е пристигнала нейно величество кралицата майка. Като се убедих, че тя е дошла за по-голяма слава и щастие на ваше височество…
— За моята слава и щастие? — възкликна херцогът. — Какво искаш да кажеш?
— Разбира се, че за слава и щастие — отговори Бюси, — съдете сам — какво иска ваше височество? Да спечели победа над враговете си, нали? Защото аз не мисля като някои, че мечтаете да станете крал на Франция.
Херцогът погледна Бюси накриво.
— Някой може и така да ви посъветва, монсеньор — каза Бюси, — но това са ваши най-зли врагове, повярвайте ми, и ако те прекалено упорстват, ако вие не знаете как да се избавите от тях, изпратете ми ги на мен — ще им докажа, че грешат.
Херцогът се намръщи.
— А освен това — продължи Бюси — пресметнете своите възможности, монсеньор, проверете вътрешностите си, както се казва в Библията — имате ли сто хиляди войници, десет милиона ливри, съюзници в чужбина и накрая, искате ли да тръгнете срещу вашия сеньор?
— Моят сеньор не се стеснява да тръгне срещу мен — заяви херцогът.
— А, тук сте прав. Тогава разкрийте намеренията си, накарайте да сложат на главата ви короната и си присвоете титлата крал на Франция. Нищо повече не искам да видя от вашето възкачване! Нали, ако вие се издигнете, ще се издигна и аз.
— Кой ти е казал, че искам да стана крал на Франция? — с досада възрази херцогът. — Наемаш се да решаваш въпроси, които аз никога никому не съм предлагал да решава, дори на себе си.
— В такъв случай всичко е ясно, монсеньор. Няма за какво да спорим, щом сме на едно мнение за главното.
— На едно мнение?
— Така поне ми се струва. Нека ви дадат рота гвардейци и петстотин хиляди ливри. Преди да подпишете мира, поискайте и субсидия за Анжу, в случай на война. Като получите субсидията, отделете я за запас, това с нищо не ви задължава. Така ще имаме войници, пари, сила и ще можем да постигнем… бог знае какво.
— Но върна ли се в Париж, аз ще бъда в ръцете им и те ще ми се подиграват.