— А, господине, вие сте тук? — в движение възкликна кралят, без да обръща внимание на присъстващите, напомняйки с това бик на испанска арена — вместо хилядната тълпа той вижда само трептяща мъгла, а в дъгата от флагове различава само червения цвят.
— Да, господарю — като се поклони, просто и скромно отговори Сен-Люк.
Този отговор не трогна краля, това поведение, изпълнено със спокойствие и почтителност не събуди в неговата заслепена душа чувство на благоразумие и снизходителност, което би трябвало да предизвика съчетаването на собственото достойнство с уважението към другите. Кралят продължи, без да спира:
— Честно казано, вашата поява в Лувъра много ме учудва.
При тази груба нападка около краля и неговия фаворит се възцари мъртва тишина.
Такава тишина настава преди дуел на мястото между двама противници, чийто спор може да бъде решен само с кръв.
Сен-Люк я наруши пръв.
— Господарю — каза той с присъщото му изящество и без да показва ни най-малко вълнение от грубата проява на краля, — колкото до мене, то аз се учудвам само на едно — как сте могли при тези обстоятелства, в които се намира ваше величество, да не ме очаквате.
— Какво искате да кажете с това, господине? — попита Анри с истинска кралска гордост и като вдигна глава, си придаде онзи изключително достоен вид, който приемаше при особено тържествени случаи.
— Господарю — отговори Сен-Люк, — заплашва ви опасност, ваше величество.
— Опасност! — извикаха придворните.
— Да, господа, голяма, истинска, сериозна, такава опасност, когато кралят се нуждае от всичките си предани хора, от най-големите до най-малките. Убеден, че при опасност като тази, за която предупреждавам, ничия помощ не може да бъде излишна, аз дойдох, за да ви предложа моите скромни услуги.
— Аха — произнесе Шико. — Виждаш ли, сине мой, аз бях прав, като казвах: „Кой знае!“
Отначало Анри III не отговори нищо — той гледаше събралите се — всички имаха развълнуван и оскърбен вид. Но скоро кралят различи в погледите на придворните завистта, бушуваща в сърцата на повечето от тях.
Оттук той заключи, че Сен-Люк е извършил нещо такова, на което повечето от тях не са способни, тоест — нещо хубаво.
Но Анри III не искаше да се предаде толкова бързо.
— Господине — каза той, — вие само изпълнихте дълга си, защото ваше задължение е да ни служите.
— Всички поданици на краля са длъжни да му служат, зная това, господарю — отговори Сен-Люк, — но в наше време мнозина забравят да плащат дълговете си. Аз дойдох, господарю, за да платя своя, и съм щастлив, че ваше величество благоволява както и преди да ме смята свой длъжник.
Обезоръжен от тази неизменна кротост и покорност, Анри направи крачка към Сен-Люк.
— Значи — каза той — вие се връщате само по тези причини, които ни казахте, вие се връщате без поръчения от моя брат?
— Господарю — живо каза Сен-Люк, признателен за тона, с който кралят се обърна към него, понеже в гласа на неговия господар вече нямаше нито упрек, нито гняв, — върнах се просто, за да се върна, и препусках с всичка сила. А сега ваше величество можете да ме хвърлите след час в Бастилията, след два да ме екзекутирате, но аз ще съм изпълнил своя дълг. Господарю, Анжу гори, Тюрен всеки момент ще въстане, Гиен се надига, за да й протегне ръка. Монсеньор херцог д’Анжу подбужда Запада и Юга на Франция към метеж.
— И добре му помагат, нали? — възкликна кралят.
— Господарю — каза Сен-Люк, разбрал накъде клони кралят, — нито съветите, нито увещанията не спират херцога и въпреки цялата настойчивост на господин дьо Бюси, нищо не може да излекува вашия брат от страха, който му вдъхва ваше величество.
— А! — каза Анри. — Значи той трепери, този бунтовник?
И се усмихна под мустак.
— Господ да го убие! — възхити се Шико, като поглаждаше брадичката си. — Ето един ловък човек!
И като подбутна краля с лакът, каза:
— Дръпнете се, Анри, искам да стисна ръка на господин дьо Сен-Люк.
Примерът на Шико увлече краля. След като шутът поздрави пристигналия, Анри с нетърпелива крачка се приближи до своя бивш приятел и сложи ръка на рамото му.
— Добре дошли, Сен-Люк! — каза той.
— Ах, господарю — възкликна Сен-Люк и целуна ръка на краля, — най-после аз отново намирам своя любим господар.
— Да, но аз не те намирам — каза кралят, — или, във всеки случай, те намирам толкова отслабнал, мой бедни Сен-Люк, че не бих те познал, ако минеш покрай мен.
При тези думи се разнесе женски глас.
— Господарю — произнесе той, — да не се харесаш на ваше величество — това е такова нещастие!