И младият човек нежно я задържа.
— А баща ми?
— Когато баронът разбере, че те обичам… — прошепна той.
— Какво говориш! — изтръгна се от Диана. — Та той е баща!
Тези думи отрезвиха Бюси.
— Нищо против волята ти, мила Диана — каза той, — заповядай, ще се подчиня.
— Чуй — каза Диана и протегна ръка, — нашата съдба е там. Да бъдем по-силни от демона, който ни преследва. От нищо не се бой и ще видиш мога ли да обичам.
— Боже мой, значи трябва да се разделим! — прошепна Бюси.
— Графиньо, графиньо! — крещеше гласът. — Отговорете или ще скоча от тази проклета носилка, та ако ще това да ми струва живота.
— Прощавай! — каза Диана. — Прощавай! Той ще направи това, което казва и ще се убие.
— Съжаляваш ли го?
— Ревнивец — с прелестно изражение и мила усмивка отговори тя.
И Бюси я пусна.
С два скока Диана настигна носилката. Графът беше почти в безсъзнание.
— Спрете — прошепна той, — спрете!
— Проклятие! — каза Реми. — Не спирайте! Той се е побъркал. Ако иска да се убива, да се убива.
И носилката продължи напред.
— Но кого викате? — попита Гертруда графа. — Госпожата е тук, до мен. Елате тук, госпожо, и му отговорете, графът сигурно бълнува.
— Ах! — каза останалият без сили Монсоро. — Къде бяхте?
— Къде мога да бъда, господине, ако не зад вас?
— До мен, госпожо, до мен. Не ме напускайте.
Диана нямаше вече предлог да остава назад. Тя знаеше, че Бюси язди зад нея. Ако нощта бъде лунна, тя ще може да го види.
Пристигнаха до мястото за почивка.
Монсоро почина няколко часа и пожела да продължат.
Той бързаше не да стигне в Париж, а да се отдалечи от Анжер.
От време на време описаната от нас по-горе сцена се повтаряше.
Реми тихичко мърмореше:
— Поне да пукне от яд, тогава лекарската чест би била спасена.
Но Монсоро не умря. Напротив, на десетия ден той пристигна в Париж, като се чувстваше много по-добре.
Наистина Одоен беше много добър лекар, по-добър, отколкото му се искаше на самия него.
За тези десет дни, през които продължи пътуването, със силата на любовта Диана успя да преодолее гордостта на Бюси.
Тя го убеди да се яви при Монсоро и да извлече всички изгоди от дружбата, в която графът го уверяваше.
Предлогът за визита беше много прост — здравето на графа.
Реми лекуваше съпруга и предаваше писъмца на съпругата му.
— Ескулап и Меркурий — казваше той — по съвместителство.
Глава 35
За това, как пратеникът на херцог д’Анжу пристигна в Париж и за приема, който му беше оказан
Времето течеше, а нито Катерина, нито херцог д’Анжу се появяваха в Лувъра, и слуховете за раздора между братята ставаха все по-упорити и многобройни.
Кралят нямаше никакви известия от майка си и вместо да реши според пословицата, че „липсата на новини е добра новина“, той, напротив, си казваше, клатейки глава:
— Няма новини — лоши новини.
А миньоните повтаряха:
— Франсоа слуша лоши съвети и сигурно не пуска майка ви.
„Франсоа слуша лоши съвети…“ Наистина, цялата политика на странното царуване на Анри III и трите предшестващи царувания се свеждаха до това.
Лоши съвети послуша крал Шарл IX, когато той, макар да не бе заповядал, но във всеки случай бе разрешил Вартоломеевата нощ.
Лоши съвети последва Франсоа II, когато заповяда Амбоазкото клане.
Лоши съвети последва бащата на това израждащо се семейство, Анри II, когато изпрати на кладата толкова еретици и заговорници, преди самият той да бъде убит от Монтгомери. Последният, както казват, също послушал лоши съвети, поради което копието му попаднало така лошо точно под кралския шлем.
Никой не се осмели да каже на Анри III:
— В жилите на брат ви тече лоша кръв, той иска, както това е прието във вашия род, да ви лиши от трона, да ви изпрати в манастир или да ви отрови. Той иска да постъпи с вас така, както вие постъпихте с вашия по-голям брат и както вашият по-голям брат постъпи със своя, така, както вашата майка ви е научила да постъпвате един с друг.
Не, в онези времена кралят, и особено кралят от XVI век, би сметнал тези думи за обида, понеже тогава кралят беше човек.
Само цивилизацията успя да го превърне в такова копие на Господ бог като Луи XIV или в такъв безотговорен мит като конституционен монарх.
Затова миньоните казваха на Анри III: