— Господарю, вашият брат получава лоши съвети.
И доколкото един-единствен човек по право и ум молеше да съветва херцог д’Анжу, то над Бюси се събираха все по-големи и по-големи буреносни облаци.
Вече на явните съвети се обсъждаха средства за сплашване на врага, а на тайните съвети — средства за неговото унищожаване, когато се разнесе слух, че херцог д’Анжу е изпратил при краля свой пратеник.
Откъде дойде този слух? Кой го породи? Кой го пусна? Кой го разпространи?
Да се отговори на този въпрос е така трудно, както да се обясни откъде възникват въздушните вихри над земята, пясъчните вихрушки над полята, шумовете по улиците и площадите на града.
Някакъв зъл дух дава криле на определени слухове и ги пуска в пространството като орли.
Когато слухът, за който споменахме, стигна до Лувъра, той предизвика там голяма суматоха.
Кралят пребледня от гняв, а придворните, които винаги повтаряха в преувеличен вид чувствата на господаря си — посиняха.
Навсякъде се чуваха клетви.
Трудно е да се изброят всички тези клетви, но между другото се кълняха, че:
Ако пратеникът е старец, ще се подиграят, ще се погаврят с него и ще го изпратят в Бастилията.
Ако пратеникът е млад, ще го съсекат, ще го надупчат с куршуми, ще го нарежат на парченца, които ще разпратят по всички провинции на Франция като свидетелство за кралския гняв.
По обичая си миньоните започнаха да точат рапирите си и да се упражняват във фехтовка и хвърляне на кинжал. Шико остави шпагата и кинжала си да си почиват в ножниците и потъна в дълбоки размишления.
Виждайки Шико в размисли, кралят си спомни, че веднъж, по един труден въпрос, който впоследствие бе изяснен, Шико бе на същото мнение като кралицата майка, която беше права.
Той разбра, че в Шико е въплътена мъдростта, на кралството и се обърна към него с въпросите си.
— Господарю — след зрял размисъл отговори той, — монсеньор д’Анжу или е изпратил пратеник, или не е.
— Кълна се в бога — каза кралят, — струваше си да седиш, подпрял буза с юмрук, за да измислиш тази прекрасна дилема.
— Търпение, търпение, както казва на езика на метр Макиавели вашата августейша майка, бог да я пази. Търпение.
— Ти виждаш, че го имам — каза кралят, — щом те слушам.
— Ако е изпратил при вас пратеник, значи смята, че може да постъпи така. Ако смята, че може да постъпи така — а той е въплъщение на предпазливостта, значи той чувства, че е силен. Ако той се чувства силен, трябва да се пазим от него. Да се отнесем към силните с уважение. Да ги излъжем, но да не си играем с тях. Да приемем техния пратеник и да го уверим, че му се радваме до смърт. Това с нищо не ни задължава. Спомнете си как брат ви целуна славния адмирал Колини, когато той беше дошъл като пратеник на хугенотите? Хугенотите също се мислеха за силни.
— Значи ти одобряваш политиката на брат ми Шарл IX?
— Съвсем не, разберете ме правилно, давам ви пример и добавям: ако ние после намерим начин, не начин да накажем бедния херолд, слуга или пратеник, а начин да хванем за яката господаря, вдъхновителя, главата — великия и славен принц, монсеньор херцог д’Анжу, истинския и единствен виновник, разбира се, заедно с господата Гиз и да го заточим в крепост, по-сигурна от Лувъра, о, господарю, нека направим това.
— Уводът е добър — каза Анри III.
— Чумата да те тръшне, ти имаш добър вкус, сине мой — отговори Шико. — Значи да продължавам?
— Продължавай.
— Но ако не е изпратил при теб пратеник, защо разрешаваш на твоите приятели да блеят.
— Да блеят?
— Ти прекрасно разбираш. Бих казал „реват“, ако съществуваше и най-малката възможност да минат за лъвове. Казвам „блеят“… защото… Слушай, Анри, наистина противно е да гледа човек как тези юнаци, брадати като маймуните от твоя зверилник, като деца се занимават с игра на привидения и се стараят да изплашат хората с вик „Уу! Ууу!“. А какво ли ще стане, ако херцог д’Анжу не изпрати никого! Ще си въобразят, че това се дължи на тях и ще се мислят за важни птици.
— Шико, ти забравяш, че хората, за които говориш, са мои приятели, моите единствени приятели.
— Искаш ли да се обзаложим на хиляда екю, кралю мой? — попита Шико.
— Е?
— Ти ще заложиш на това, че тези хора ще запазят верността си към теб при всякакво изпитание, а аз че трима от четиримата ще ми принадлежат духом и телом още до утре вечер.
Увереността, с която говореше Шико, накара краля да се позамисли. Той не отговори нищо.
— Аха — каза Шико, — сега и ти се позамисли, сега и ти подпря с юмрук своята прелестна бузка. А ти си бил по-умен, отколкото мислех, сине мой, ето че разбра къде е истината.
— Е, и какво ще ме посъветваш?