Сен-Люк отпусна ръце и загледа Бюси.
— Четирима! — прошепна той.
— Правилно, приятелю мой — каза Бюси, като кимна с глава, — четирима. Естествено няма защо да съветвам човек с вашия ум, храброст и галантност да действа по отношение на тези господа с цялата си любезност и вежливост, с които вие се отличавате в най-голяма степен.
— О! Приятелю!
— Обръщам се към вас с тази молба, за да бъде направено всичко… учтиво. Да уредим тази работа като благородници.
— Ще останете доволен, приятелю.
Бюси с усмивка протегна ръка на младия човек.
— Желая ви успех — каза той. — А! Господа миньони, ще дойде време, ние също ще се посмеем.
— А сега, скъпи приятелю, условията.
— Какви условия?
— Вашите.
— Нямам условия, ще приема условията на тези господа.
— Вашето оръжие?
— Същото като на тези господа.
— Ден, място, час?
— Ден, място и час каквито желаят те.
— Обаче…
— Да не говорим повече за дреболии. Действайте, и действайте по-бързо, мили приятелю. Аз ще се разхождам в малката градина на Лувъра. Там ще ме намерите, след като изпълните молбата ми.
— Значи ще ме чакате?
— Да.
— Добре. Работата може да се забави.
— Аз имам време.
Ние вече знаем как Сен-Люк намери четиримата миньони в тронната зала и как започна преговорите.
Да се върнем при него, в преддверието на двореца на Шомберг, където го оставихме в церемониално очакване по правилата на етикета през тази епоха, докато четиримата фаворити на негово величество, досещащи се за целта на посещението на Сен-Люк, се настаняваха в четирите ъгъла на обширната гостна.
След като се настаниха, вратата в преддверието се отвори, от нея излезе лакей и се поклони на Сен-Люк. Като опря лявата ръка в дръжката на рапирата, той изящно повдигна с нея плаща си и държейки в дясната ръка шапката си, дойде до прага на стаята и се спря точно по средата му, определена от него с точност, на която би могъл да завиди и най-изкусният архитект.
— Господин д’Епине дьо Сен-Люк — провъзгласи лакеят.
Сен-Люк влезе.
Като домакин Шомберг стана и се приближи до госта, който, вместо да се поклони, сложи шапката си.
Тази формалност придаваше на посещението определена окраска и определен смисъл.
Шомберг се поклони, а след това се обърна към Келюс.
— Имам чест да ви представя — каза той — господин Жак дьо Леви, граф дьо Келюс.
Сен-Люк направи крачка към Келюс и на свой ред се поклони дълбоко.
— Исках да се срещна с вас, господине.
Келюс се поклони.
Шомберг продължаваше, като се обърна към другия ъгъл на залата:
— Имам чест да ви представя господин Луи дьо Можирон.
Същият поклон от страна на Сен-Люк и същият отговор от страна на Можирон.
— Исках да се срещна с вас, господине — каза Сен-Люк.
С д’Епернон се повтори същата церемония, изпълнена все така бавно и спокойно.
След това дойде ред на Шомберг. Той се представи сам и получи в отговор поклон.
След това четиримата приятели седнаха.
Сен-Люк остана прав:
— Господин графе — каза той на Келюс, — вие сте оскърбили господин граф Луи дьо Клермон д’Амбоаз, сеньор дьо Бюси, той ви засвидетелства своето най-дълбоко уважение и ви вика на дуел, за да се срази с вас до смърт в онзи ден и час, които вие сметнете удобни за вас, и с онова оръжие, което изберете вие… Приемате ли?
— Разбира се, приемам — спокойно отговори Келюс, — господин граф дьо Бюси ми оказва голяма чест.
— Вашият ден, господин графе?
— Денят е безразличен за мен, но бих предпочел това да е по-скоро утре, а не вдругиден и по-скоро вдругиден, отколкото през следващите дни.
— Вашият час?
— Сутринта.
— Вашето оръжие?
— Рапира и кинжал, ако това оръжие задоволява господин дьо Бюси.
Сен-Люк се поклони.
— Всяко ваше решение по този въпрос ще бъде за господин дьо Бюси закон.
После той се обърна към Можирон, който отговори по същия начин, и последователно към другите двама.
— Но — каза Шомберг, който като домакин последен получи поклон, — ние не помислихме за едно, господни дьо Сен-Люк.
— За какво?
— За това, че ако пожелаем всички ние, случайността понякога отрежда странно, ако всички ние пожелаем, повтарям, да изберем един и същи ден и час, господин дьо Бюси може да се окаже в много затруднено положение.
Сен-Люк се поклони с най-вежливата си усмивка:
— Разбира се, господин дьо Бюси би се озовал в затруднено положение, както и всеки благородник пред лицето на четирима такива храбреци като вас. Но той ми каза, че няма да му е за първи път, веднъж вече му се било случвало нещо подобно до Турнелските врати при Бастилията.