— Шико! Шико! — възкликна Анри. — Вие имате много суха кожа, тя се нуждае от огромно количество помада, а тя и за мен дори няма да стигне; вашата коса е толкова твърда, че ще строшите всички зъби на моите гребени.
— Моята кожа е изсъхнала в непрестанните битки за теб, неблагодарни ми кралю! И ако къдрите ми са твърди, това е защото от постоянните огорчения, които ми причиняваш, те през цялото време стоят настръхнали. Но щом си решил да ми откажеш помадата си за моите страни, тоест за моята външна обвивка, така да бъде, сине мой, това е, което мога да кажа.
Анри присви рамене с вид на човек, който не е склонен да се развлича с шегички от толкова ниско естество.
— Оставете ме на мира — каза той, — вие дрънкате глупости.
След това се обърна към Сен-Люк.
— Е, как е сине мой, мина ли ти главата?
Сен-Люк сложи ръка на челото си и жално въздъхна.
— Представи си — продължаваше Анри, — аз видях Бюси д’Амбоаз. Ох! Господине — обърна се той към фризьора си, — вие ме опарихте.
Фризьорът падна на колене.
— Видели сте Бюси д’Амбоаз? — попита Сен-Люк, обзет от вътрешен трепет.
— Да — отвърна кралят, — можеш ли да си обясниш как тези петима заплеси, които са се нахвърлили едновременно върху него, са се изхитрили да го изпуснат от ръцете си? Ще заповядам да ги изтезават до смърт. Ако беше с тях, Сен-Люк, какво щеше да стане, как мислиш?
— Сигурно и аз не бих постигнал нещо повече, ваше величество.
— Е, стига! Защо говориш така? Басирам се на хиляда златни екю, че на всеки шест попадения на Бюси твоите биха били десет. Дявол да го вземе! Трябва да видя как съумяваш да постигнеш това. Продължаваш ли да се дуелираш с шпага, малкият ми?
— Естествено, ваше величество.
— Питам често ли се упражняваш във фехтовката.
— Почти всекидневно, когато съм здрав, но когато съм болен, не ме бива за нищо.
— Колко пъти си успявал да ме докоснеш?
— Ние с вас сме приблизително на едно равнище във фехтуването, ваше величество.
— Да, но съм по-добър в това отношение от Бюси. Кълна се в Христовото разпятие, господине — обърна се Анри към бръснаря, — вие ще ми откъснете мустаците.
Бръснарят падна на колене.
— Ваше величество — помоли го Сен-Люк, — посочете ми някое лекарство против болки в сърцето.
— Яж повече — отвърна кралят.
— О, ваше величество, струва ми се, че грешите.
— Не, уверявам те.
— Ти си прав, Валоа — намеси се Шико, — и аз самият изпитвам силни болки дали в сърцето, дали в стомаха — не мога да определя точно, затова изпълнявам твоето предписание.
Едновременно се дочуха странни звуци, сякаш някаква маймуна зачатка начесто със зъби.
Кралят се обърна и погледна шута.
Шико, справил се самостоятелно с обилната вечеря, която бе поръчал за двамина от името на краля, весело потракваше със зъби, докато поглъщаше нещо от блюдото от японски порцелан.
— И таз добра! — изненада се Анри. — Какво, по дяволите, правите там, господин Шико?
— Ползвам се от помада вътрешно — отвърна Шико, — след като външно ми бе забранено да я прилагам.
— Ах, предател! — възмути се кралят и така рязко извърна глава, че намазаният с помада пръст на камердикера попадна право в устата му.
— Яж, сине мой — проговори важно Шико. — Не съм такъв деспот като тебе: външно или вътрешно — все едно, разрешавам ти и двете употреби.
— Господине, вие ще ме задушите — каза Анри на камердинера.
Камердинерът падна на колене, както това бяха направили преди него фризьорът и бръснарят.
— Да дойде тук капитанът на гвардейците! — закрещя Анри. — Да дойде незабавно капитанът!
— А за какво ти е притрябвал твоят капитан? — осведоми се Шико. Той натопи пръст в порцелановото блюдо и хладнокръвно взе да го облизва.
— Нека наниже Шико на шпагата си и да приготви от него, колкото и костелив да се окаже, печено за моите песове.
Шико скочи на крака и нахлузи шапката си обратно.
— Кълна се в Христовото разпятие! — запищя той. — Шико да бъде хвърлен на кучетата, четириногите твари да бъдат нахранени с един благородник? Хубаво, сине мой, нека само се появи твоят капитан, ще видим тогава кой кого.
С тези думи шутът измъкна от ножницата дългата си шпага и толкова смешно започна да я върти пред фризьора, бръснаря и камердинера, че кралят прихна да се смее.
— Но аз съм гладен — жално простена той, — а този измамник е оплюскал цялата вечеря.
— Ти си голям капризник, Анри — отвърна Шико. — Колко пъти те каних на трапезата, но ти не пожела. В краен случай за теб има останал малко бульон. Колкото до мен, аз вече се нахраних и отивам да спя.
Докато траеше тази словесна престрелка, се появи старият Гаспар и връчи на своя господар ключа от стаята.